— Хансън — каза Джон Уелингтън Фриърс. — Чуваш ли ме? Знаеш ли кой съм?
Аз не съм Джеймс Б. Хансън, помисли си Хансън и се опита да го изрече, но нито устата, нито езикът му се подчиняваха.
Фриърс погледна горящия човек. Дрехите на нещастника се бяха свлекли, а кожата му висеше на мазни гънки, които приличаха на горящи парцали. На лицето му се бяха разкрили изгорели мускули, които наподобяваха на мазни червено-жълти въжета. Опустошените му устни вече не прикриваха зъбите му и бяха застинали по средата на дивашка усмивка. Оцъклените сиви очи не можеха да примигат. Само облачето пара, което излизаше от отворената му уста, подсказваше, че още е жив.
— Чуваш ли ме, Хансън? — попита Фриърс. — Виждаш ли кой съм? Аз ти сторих това. Ти уби дъщеря ми, Хансън. И аз ти сторих това. Живей и страдай, копеле.
Цигуларят коленичи до овъгления мъж и остана до него няколко минути. Зениците на чудовището се разшириха, когато го разпозна, и след малко погледът му застина завинаги. От устата му вече не излизаше пара, но опечената му плът продължи да дими.
Някъде в далечината на осветения град — на хабитата, в който живееха другите хора, цивилизованите хора, помисли си Джон Уелингтън Фриърс — се разнесе вой на сирени. Той стана и тъкмо щеше да се върне при линкълна, който беше паркиран на една пресечка оттук, когато забеляза нещо, приличащо на животно, да пълзи през снега на паркинга към него.
37
Мики Кий постоя на прозореца около минута, за да огледа тялото на Курц през дупката в козирката, след което вдигна поглед към горящия автомобил в далечината. Глождеше го любопитство за експлозията, но не си позволи да отвлече вниманието му от работата.
Господин Гонзага му нареди да убие Курц, а после и Милуърт. Точните му думи бяха: „Всяко шибано ченге, което е достатъчно лудо, за да ме наеме да убия някого, не трябва да бъде оставено живо“. Мики Кий беше съгласен с него. Господин Гонзага добави, че иска Курц мъртъв — буквално — и Кий беше затъкнал едно малко чувалче в колана си за трофея, който смяташе да вземе. Господин Г. планираше да направи изненада на госпожица Анджелина Фарино.
Кий малко се разочарова преди двадесетина минути, когато Милуърт и двете му протежета влязоха в гарата като Кийстоунските полицаи18, навлечени с тези бронежилетки. Той ги проследи до Курц, но знаеше, че не е моментът да се погрижи за Милуърт, тъй като беше прекалено рисковано да действа, докато тези клоуни държаха подобна огнева мощ в ръцете си. А сега и тази експлозия. С малко повече късмет Милуърт вече не беше фактор. Ако не беше тази жертвена клада, Мики Кий смяташе да отиде до дома му и да се погрижи за копелето там. Нощта беше млада.
Кий вървеше безшумно дори по счупените стъкла, докато прекосяваше мецанина и стълбището на ротондата, и излезе през предната врата. Тялото на Курц не беше помръднало.
Кий извади беретата си от кобура и тръгна внимателно към него. Курц беше оставил истинска каша по пътя си през козирката. Армировката висеше като спагети. Тялото му беше посипано с мазилка и изгнило дърво. Дясната му ръка беше счупена и се виждаше костта, а левият му крак изглеждаше изкълчен. Лявата му ръка беше затисната под тялото му при падането. Снегът около главата му беше пропит с кръв, а очите му бяха ококорени и не се откъсваха от небето през направената от него дупка в козирката. В тях падаха снежинки.
Мики Кий го яхна и преброи до двадесет. От отворената му уста не излизаше пара. Кий се изплю в нея. Курц не помръдна. Очите му се взираха покрай убиеца в междугалактическото пространство.
Кий изсумтя, прибра беретата, извади чувалчето от колана си и отвори петнадесетсантиметровото острие на бойния си нож.
Курц мигна, извъртя лявата си ръка, вдигна я и дръпна спусъка на .45-калибровия „Компакт Уитнес“, който беше напипал по време на падането си. Куршумът уцели Мики Кий под брадичката, мина през небцето и мозъка му и проби горната част на черепа му.
Пистолетът изведнъж стана прекалено тежък за Курц и той го пусна. Искаше му се да затвори очи и да избяга от болката, но тялото на Кий премазваше ранените му гърди и му беше много трудно да диша, затова избута трупа с лявата си ръка, претърколи се болезнено и запълзя по корем към далечните пламъци.
38
Джон Уелингтън Фриърс откара Курц в Окръжната болница на Ери същата вечер. Тя не беше най-близката до гарата, но бе единствената, която чернокожият цигулар знаеше, тъй като беше минавал няколко пъти покрай нея на път за и от хотел „Шератон“. Въпреки бурята, или пък заради нея, спешното отделение беше почти пусто, така че осем души се заеха с Курц, когато го вкараха в него. Двамата истински лекари в тази групичка не можеха да разберат причината за тези наранявания — дълбоки порязвания, разкъсвания, сътресение, счупени ребра, счупена китка, изкълчени крака — но добре облеченият джентълмен от афроамерикански произход, който доведе пациента, им обясни, че е станала злополука на строителна площадка и че приятелят му е паднал от третия етаж, през един прозорец. Парчетата стъкло като че ли подкрепяха тази история.