Пейн седеше на ръба на креслото си и търкаше бедрата си с длани, все едно да ги стопли, като клатеше глава и се взираше диво в пода.
— Имаше отпечатъци — каза тихо Гърни, — и на двете места.
— Мои отпечатъци?
— Поне така чух.
— Трябва да има някаква грешка.
— Може и грешка да е — детективът сви рамене. — Ако не е, имате ли представа как може да са се озовали там?
— Единственото място, където може да има мои отпечатъци, е в колата — не съм слизал от нея, освен за да отворя страничната врата на къщата. Но не влязох вътре. И при жилищния блок стоях долу в алеята. В колата. Не съм слизал!
— Притежавате ли оръжие?
Пейн поклати глава, болезнено смръщен:
— Мразя оръжията.
— А държите ли амуниции в апартамента си?
— Куршуми ли? Не. Разбира се, че не. Какво бих правил с тях? — той млъкна и вдигна стреснато очи: — Мамка му! Да не казвате, че някой е открил куршуми в апартамента ми?
Гърни не каза нищо.
— Понеже, ако някой казва, че е намерил такова нещо в апартамента ми, това е пълна дивотия! Какво, по дяволите, става тук?
— Какво става според вас?
Пейн продължително и бавно си пое дъх със затворени очи. Отвори ги и срещна любопитния поглед на Гърни с немигащия взор на Бекерт.
— Ще излезе, че някой се опитва да ме натопи — някой, който прикрива действителния извършител на убийствата.
— Вярвате ли, че баща ви се опитва да ви припише престъпленията?
Кори продължи да се взира в Гърни, сякаш не беше чул въпроса. После суровото му изражение се разчупи. Появиха се леки тремори около очите и устата. Той се изправи рязко, обърна се и отиде до прозореца, който гледаше към старото гробище.
Детективът чакаше.
Мина известно време.
Пейн заговори, все още обърнат към прозореца:
— Така мисля, но не ми се вярва. Сигурен съм, не съм… Мисля, така де, естествено, че ще ме нареди, защо не, той не храни други чувства освен амбицията си. Амбицията е свещена за него. Успехът също е свещен за него и за ужасната му втора жена. Хейли Бовил Бекерт. Знаете ли откъде идват парите й? Тютюн. Прапрапрадядо й Максуел Бовил притежавал голяма робовладелска плантация във Вирджиния. Един от най-добрите плантатори на тютюн в щата. Боже! Знаете ли колко хора убива тютюнът всекидневно? Шибани алчни убийци гадняри. И после си мисля — не. Баща ми? Да ми припише убийства? Това е невъзможно, нали? Да, не, да, не… — Младежът изпъшка тихичко, може би сподавено ридание. — Така, че — каза накрая, като си пое дълбоко дъх: — хич и не знам какво да мисля, мамка му.
Гърни реши да смени темата.
— Колко сте близки с Блейз Джаксън?
Пейн се обърна с гръб към прозореца, вече по-спокоен.
— Блейз Лавли Джаксън. Държи да се използва цялото име. Имаме връзка. Непостоянна. Защо?
— Тя ли ви даде колата на Девалон Джоунс?
— Позволява ми да я използвам, когато ми потрябва.
— При нея ли сте отседнали сега?
— Не се задържам на едно място.
— Вероятно не е лоша идея.
Последва мълчание.
Кулидж се върна в стаята с кафето на Гърни. Остави чашата на масичката до подлакътника на креслото му, стрелна със загрижен поглед Кори и се оттегли зад бюрото си.
Пейн се обърна към детектива.
— Мога ли да ви наема?
— Да ме наемете?
— Като частен детектив. За да откриете какво, да му се не види, става.
— И бездруго се опитвам да го направя.
— За съпругите на ченгетата?
— Да.
— А те плащат ли ви?
— Защо питате?
— Защото несъмнено имате разходи. Разследванията сигурно са скъпи.
— Какво намеквате?
— Бих искал да съм сигурен, че разполагате с ресурси да постигнете всичко, което се налага.
— А вие сте в позиция да осигурите тези ресурси?
— Дядо и баба оставиха парите си на мен, не на майка ми. Заключиха ги във фонд, до който само аз имам достъп, и то след като навърших двайсет и една. Което стана миналата година.
— Защо са го направили?
Пейн замълча, втренчен в пепелта в камината.
— Майка ми имаше сериозен проблем с наркотиците. Да осигуриш куп пари на човек, вързан за дрогата, е смъртна присъда… — той пак помълча. — Освен това мразеха баща ми и искаха да са сигурни, че няма да докопа наследството.
— Мразили са го? Защо?
— Защото е ужасен, безсърдечен и властен негодник.
34
Срещата приключи с отказ на Гърни да бъде „нает“, но с оставяне на възможността да се обърне към Пейн при възникването на неочаквано големи разходи в резултат на разкриване на факти, които го оневиняват. Младежът отказа да остави на Гърни номера си — нова, анонимна предплатена карта, от страх да не би полицията да се сдобие с телефона му и да проследи местонахождението — и Кулидж неохотно се съгласи да действа като техен посредник.