Сега, трийсет и пет минути по-късно, Гърни приключваше бърз обяд в празно ресторантче на една от големите търговски улици в Уайт Ривър, като наум преиграваше всичко, което си спомняше Пейн да е казал, как го е казал, изражението му, жестовете, очевидните емоции. Колкото повече разсъждаваше, толкова по-склонен беше да приеме разказа на събеседника си. Чудеше се как ли ще реагира на него Джак Хардуик, вечният скептик. Беше сигурен в едно. Ако цялата постановка беше дело на хитър убиец, щеше да се окаже една от най-добрите — може би най-добрата, на които някога е ставал свидетел.
Глътна и последната хапка от сандвича с шунка и кашкавал и отиде на касата да плати. Мъж на средна възраст със славянски черти, който очевидно бе собственикът, се изправи от съседно сепаре и дойде да вземе парите му.
— Луди, а?
— Моля?
Мъжът посочи към улицата:
— Луди. Откачени. Чупят. Горят.
— Дори в тази част на града ли?
— Всички части. Може още да не гори. Но пак да пламне. Също тъй зле работата. Как може да се спи, мисли какви луди? Гори, стреля, шашава работа! — той поклати глава. — Сервитьорка днес не идва. Страхува се, знаете. Добре. Разбирам. То няма значение. Клиенти не идват. Те също се страхува и всички стои у дома. Крие се в гардероб навярно. Каква полза от тез лайна? Изгарят своята шибана къща, нали? Защо? За какво? Какво трябва да прави сега? Да купи оръжие, всички ние, да стреля един по друг? Глупава работа. Глупава!
Гърни кимна, взе си рестото и тръгна по почти пустата улица към колата си.
Докато стигне дотам, телефонът му зазвъня.
— Гърни на телефона.
— Уит Кулидж се обажда. След като си тръгнахте, Кори се сети за нещо, което казахте — за видеоклиповете как кара към и от местата, където били извършени изстрелите.
— Да?
— Той твърди — и аз съм съгласен, — че полицейските камери по улиците са доста очевидни. Всеки, който някога е карал из Уайт Ривър, знае къде са разположени.
— И?
— Ако убиецът е знаел къде са, нямало ли е да ги избегне?
— Разумен въпрос.
— Така че според него може би си струва да търсите човек, който не се появява на тези видеозаписи.
— И на мен ми хрумна същото.
— О! Ами добре. Толкова малко говорихте на срещата, че е трудно да се разбере какво си мислите.
— Научавам повече от слушане, не от говорене.
— Самата истина си е. Принцип, по който би трябвало да живеем всички. И е толкова лесно да се забрави. Както и да е, просто искахме да споделим с вас мислите по повод видеонаблюдението.
— Оценявам го.
След като приключи обаждането, Гърни поседя известно време на паркинга, а пред очите му се мъжделееше картата, показана на събранието от Марк Торес — тази, на която се виждаше маршрутът, избран от червения мотор и незнайния му, облечен в кожа моторист, проследен с много трудности, благодарение на хора, които бяха забелязали или бяха чули преминаването на шумната машина. Маршрутът, който минаваше от Поултър Стрийт до Уилард Парк и бе съумял да избегне всички улични камери в града, докато черната тойота на Кори Пейн бе записвана непрекъснато.
Гърни се изкушаваше да мине отново край парка — последното докладвано местоположение на мотоциклета, преди той предполагаемо да изчезне по една от пътеките в пустошта. Но вече беше ходил там три пъти, а имаше два важни за случая обекта, които не беше посещавал досега. Време беше да ги навести.
Щяха да му трябват ключове. Обади се на Марк Торес.
Макар че изгнаническото положение на Гърни не бе намалило готовността на младия следовател да съдейства, не беше желателно да го прави открито.
Стигнаха до план, който щеше да позволи на детектива да проучи апартамента на Кори Пейн и този, използван за стрелбата по Стийл, без да е нужен пряк контакт. Торес щеше да се погрижи вратите на двете жилища да бъдат отключени за един час този следобед — от два и половина до три и половина. От Гърни зависеше да проведе огледите си в тази времева рамка, като привлече колкото се може по-малко внимание.
В 2:31 пристигна в апартамента, откъдето беше стреляно по Стийл. Както много други сгради в Уайт Ривър, пететажният блок бе виждал и по-добри дни. От видеозаписа, показан на едно от събранията, детективът си спомняше, че номерът на апартамента е 5С. Блоковете на по-малко от шест етажа по закон нямаха нужда от асансьори и в този също нямаше. Когато стигна петия етаж, детективът дишаше малко по-тежко, отколкото би желал. Това му напомни да добави аеробни упражнения към режима си за лицеви опори и набирания. Наскоро беше навършил петдесет и запазването на добрата форма изискваше повече усилия отпреди.