— Какво ще покажат снимките?
— Че дръжките на тоалетните казанчета може да са били сменени.
— Какво?
— Възможно е дръжката от тоалетната в Бридж Стрийт — онази с отпечатъците на Пейн, да е дошла от собствената му тоалетна.
— Боже, ако е вярно… това би обърнало целия случай. Да не предполагаш, че всички доказателства са подхвърлени? Лепенката с ДНК на Пейн? Гилзите с неговия отпечатък на тях? Че всичко това е просто част от гигантски план за осъждането му? — Торес изреди въпросите си стреснато и възбудено.
— Фактите не противоречат на подобен сценарий.
Младият полицай помълча малко.
— Струва ми се, че трябва да въвлека отново криминолозите… да поровят в тази история със сменените дръжки… но предполагам… Исусе…
Гърни довърши мисълта му:
— Да предположим, че размяната е направена от някого в отдела.
Торес не отговори.
— Възможно е. Така че, на твое място, бих пазил тази история с дръжките в тайна, докато не поровим малко по-надълбоко и не се увериш, че обсъждаш темата с точния човек. Този случай може да се окаже много по-отвратителен, отколкото някой е предполагал.
След като приключи обаждането, Гърни нямаше как да не се сети за съобщението, пратено на Джон Стийл в нощта, когато е бил убит: „Пази си гърба. Нощес е лесно копелдаците да ти изпържат з-ка и да топнат АРС“.
През следващите няколко минути детективът остана загледан в полята до малката тухлена сграда, приютила тоалетните. Местните лешояди се рееха лениво във въздушните течения над напечената от слънцето земя.
Реши да се обади на Хардуик и да го осведоми за събитията от деня.
Първите думи на събеседника му не бяха никак необичайни за него:
— Какво, на майната си, искаш пък сега?
— Чар, топлота и приятелски глас.
— Набрал си грешния номер, брато!
При Джак беше най-добре бързо да стигаш до същината и Гърни го направи.
— Съдебният лекар твърди, че Лумис не е умрял от последиците на изстрела. Някой го е наръгал с шиш за лед в болницата.
— Сериозно?! Ама че издънка на охраната. Някакви улики?
— Не съм чул за такива.
— Вътрешна работа? Някой от болничния персонал?
— Може би. Но преди да умуваме по темата, да знаеш, че земята се тресе под целия случай. Изглежда Пейн е бил… — Гърни спря да говори, понеже видя в огледалото за обратно виждане как в отбивката влиза син „Форд Експлорър“. — Задръж за момент, Джак. Май ще имам леки неприятности с Джуд Търлок!
— Къде си?
— Изоставена отбивка близо до изхода от магистралата за Ларвейшън. Той току-що спря зад мен. Не съм го видял да ме следва, така че или е сложил проследяващо устройство на колата, или е засякъл местоположението на телефона ми. Направи ми услуга. Ще оставя телефона си отворен. Слушай внимателно, в случай че ми трябва свидетел.
— Имаш ли оръжие?
— Да, имам — при тези думи Гърни извади беретата от кобура на глезена си и я пъхна в десния си джоб, като свали предпазителя.
— Ако сметнеш, че животът ти е в опасност, просто застреляй копелето.
— Именно за това разчитам на теб — за точен съвет!
Когато Търлок приближи колата му, Гърни пъхна включения телефон в джоба на ризата си и свали прозореца.
Гласът на заместник-комисаря беше безизразен като очите му.
— Натоварен ден, а?
— Доста натоварен.
— Когато прекалиш с товара, започваш да правиш глупави грешки.
Гърни погледна Търлок в очите и зачака.
— Като например с онази дама в болницата. Удостоверението, което си й показал, посочвало, че си от прокуратурата. Но ти не си. Вече не. Мога да те арестувам, задето се представяш за полицай. Може да прекараш малко време в хотела на шериф Клуц. Какво ще речеш за това?
— Мисля, че може да възникне проблем. Всъщност два. Първият е, че удостоверението ми няма срок на валидност, а договорът ми изисква писмено предупреждение за прекратяване, каквото не съм получавал. Което ще рече, че обвинението по представяне за официално лице е безпочвено. Даже спокойно бих казал, че теб те очаква обвинение за фалшив арест. Вторият проблем е, че според един сочен слух, някой е докопал Рик Лумис в интензивното.
Очите на Търлок се разшириха съвсем леко.
Гърни продължи:
— Охраната, която беше осигурил, е неадекватна и пред свидетели предупредих твоя полицай женкар, че Лумис е в сериозна опасност. Това предупреждение е било пренебрегнато. Слушай сега, Джуд, нямам желание да изкарвам на бял свят голямата ти издънка, но когато хората са заплашени с арест, често правят нежелани неща…
— Кой, по дяволите, ти е казал, че някой е убил Лумис?