— Така е. Но имам план за възстановяване — горещ душ. Ще се видим след малко.
Както обикновено, душът извърши поне част от магията, на която се надяваше Гърни. Хрумна му колко странна е иронията на човешкото животно, щом и най-сложните умствени възли може да бъдат облекчени чрез терапия с топла вода.
Когато седнаха да вечерят, Гърни вече се чувстваше спокоен и освежен. Дори успя да оцени аромата на ябълков цвят в топлия пролетен въздух, който лъхаше през плъзгащата се врата. Бяха напреднали със супата от аспержи, преди Мадлин да наруши тишината.
— Искаш ли да ми разкажеш за деня си?
— Дълга история е.
— Не бързам заникъде.
Гърни започна със сутрешното посещение в „Свети апостол Тома“. Разказа й за симпатията на преподобния Кулидж към АРС и за предполагаемите усилия на Марсел Джордан и Върджил Тукър да разкрият полицейския произвол, за почти свирепото отвращение на пастора от Дел Бекерт, както и за настояването му, че Кори Пейн е невинен.
Сподели й и за последвалата среща със самия Пейн — за неговото обяснение за присъствието му на мястото на стрелбата, за откритото презрение към баща му, за страха, че може да е следващият в списъка с убийства.
Разказа й за телефонния си разговор с Трешър и появата на пропофол в токсикологичните изследвания на Джордан и Тукър, както и за вледеняващото откритие, направено при аутопсията на Рик Лумис.
При споменаването на шиша за лед, Мадлин се задави от отвращение.
— Да не казваш, че някой… просто е влязъл в интензивното… и го е направил?
— Могло е да се случи и там. Или докато са го връщали от рентгена.
— Мили Боже! Как?! Не разбирам как някой би могъл просто…
— Може да е бил болничен служител или някой познат на сестрите. Или човек в униформа. Или охранител. Или някой се е преструвал на лекар.
— Или ченге?
— Или ченге. Някой, който е искал да се убеди, че Рик никога няма да излезе от комата.
— Ще кажат ли на Хедър?
— Не веднага, сигурен съм.
— Няма ли автоматично да й дадат копие от аутопсията?
— Ще трябва да поиска и официалната версия вероятно няма да е достъпна поне още трийсет дни. Онова, което ми сподели Трешър по телефона, беше устно предизвестие за предварителния доклад, който няма да излезе извън вратата на управлението, служи само като помощно средство при разследването.
Мадлин гребна лъжица супа, но я остави, все едно е загубила апетит, избута купичката си към средата на масата.
След малко Гърни продължи с разказа за деня. Спомена за посещенията си в двата апартамента и откритието на подозрителните следи от инструменти по дръжките на тоалетните казанчета; за растящото усещане, че всичко, което Дел Бекерт казва за случая, е или грешка, или лъжа, и за изнервящата възможност за полицейско участие в стрелбите.
— Това всъщност не е новина — отбеляза Мадлин.
— Какво имаш предвид?
— Нали онова съобщение на телефона на Джон Стийл твърдеше същото още от самото начало?
— Съобщението всъщност не дава никаква съществена информация. Може да е било за преднамерено отвличане на вниманието. Все още може да се окаже, че е така. Този случай е като заровен древен град. Виждаме само късчета от него. Нуждая се от още факти.
— Нуждаеш се от по-експедитивни действия! Две жени изгубиха съпрузите си. Неродено момиченце изгуби баща си. Трябва да предприемеш нещо!
— Какво според теб би трябвало да правя, ако не съм го направил вече?
— Не знам. Бива те да съединяваш парченца информация и да виждаш общото помежду им. Но понякога се наслаждаваш на интелектуалния процес толкова много, че не обичаш да прибързваш.
Гърни не отговори. Импулсът му да се защити май беше изчезнал.
Полученият от Аби Марш списък на болничните служители беше разделен на шест функционални категории: администрация и техническа поддръжка; лекари и хирурзи; сестри и терапевти; лаборатория и фармация; охрана, поддръжка и почистване; кухня, столова и сувенирен магазин. Седмата, обобщена категория, беше озаглавена „Напуснали и уволнени тази година“. Очевидно се обновяваше ежемесечно, като покриваше периода от януари до края на април, което я правеше безполезна за идентифициране на болнични служители, уволнени през настоящия месец.