— Така ми се струва. Може би съм избрал грешната професия.
— Службата в силите на реда?
— Реалното положение там. Версията, която научаваш в академията, е читава. Но там, на улицата, е съвсем друго нещо. Все едно се налага да нарушаваш закона, за да го опазваш… — Младият полицай стискаше чашата си толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели. — Така де, какво са „гражданските права“ и бездруго? Изобщо истински ли са? Или просто се преструваме, че съществуват? Наистина ли трябва да ги уважаваме, дори ако са неудобни, или само когато не се пречкат на онова, което искаме да постигнем?
— И каква според теб е позицията на Дел Бекерт по въпроса?
— Бекерт гони основно резултатите. Крайният продукт. Точка.
— И как стига дотам няма значение, така ли?
— Определено не изглежда да има. Все едно няма по-различен стандарт от онова, което този човек иска… — Торес погледна Гърни в очите. — Смяташ ли, че трябва да работя в друга област?
— Защо ме питаш?
— Защото мразя конфликтите, които са част от работата.
— Част от работата? Част от този странен случай? Част от работата в разделен по расов признак град? Или част от това да работиш за Бекерт?
— Може би всичкото накуп. Плюс… да си латиноамериканец в управление предимно на бели води до възникване на леко напрежение. Понякога не толкова леко.
— Нека те питам нещо. Защо изобщо стана полицай?
— За да помагам. Да бъда полезен. Да постъпвам правилно.
— И не смяташ, че се занимаваш точно с това?
— Опитвам се. Но имам чувството, че се движа през минно поле. Вземи например тази ситуация с дръжката на казанчето. Така де, ако някой в отдела е натопил Пейн… — Торес замлъкна и сведе поглед към часовника си. — Боже, май ще закъснея!
Гърни го изпрати до паркинга.
Младият полицай отвори вратата на колата си, но не се качи веднага. Изсмя се тихо и невесело:
— Току-що вътре ти казах, че бих искал да помагам. Но нямам представа как точно да го направя. Струва ми се, че колкото по-дълго се влачи този случай, толкова по-малко знам.
— Това не е най-лошото на света. Да осъзнаеш, че нямаш представа какво се случва, е много по-добре от това да си абсолютно сигурен за всичко и изцяло да грешиш.
37
Три минути по-късно, докато колата на Торес излизаше на шосето, ръмжащото червено Джи Ти О на Хардуик сви на паркинга.
Частният детектив слезе и затвори тежката врата със замах и такъв трясък, какъвто само старите детройтски коли са способни да произведат. Хвърли кос поглед на отдалечаващия се седан.
— Кое е ченгето в купето?
— Марк Торес — обясни Гърни. — Главен следовател по случаите със Стийл и Лумис.
— Само по покушенията? А кой се занимаваше с убийствата от детската площадка?
— Пак той, но само за десетина минути. След това Бекерт му взе случая и го предаде на Търлок.
Хардуик сви рамене:
— Както става винаги. Дел раздава ролите и подлогата му върши черната работа.
Гърни го поведе обратно вътре към масата, на която бяха седели с Торес. Поръча ново двойно еспресо на Марика. Хардуик поиска голяма чаша от специалната смес на „Абелардс“.
— Какво научи за Бекерт? — попита детективът.
— Ето какво ми казаха — повечето е информация втора ръка, слухове и разни такива. Част може и да е донякъде вярна. Няма как да се отгатне коя част.
— Голяма увереност ми вдъхваш.
— Увереност е средното ми име. Виж сега каква е историята. Дел е съкращение от „Кордел“. По-точно, Кордел Бекерт Втори. Известен на някои от сътрудниците си като Ка Бе Две. Което ще рече, че в семейното дърво се крие още някой Кордел Бекерт. Кори Пейн е кръстен всъщност Кордел Бекерт Трети. Татко Дел е роден в Ютика преди четиридесет и шест години. Баща му бил полицай, осакатял при престрелка с дилър на наркотици. Квадриплегия[9]. Починал, когато Дел бил на десет. След основното си образование, това май вече съм ти го разказвал, Дел получава стипендия за военно подготвително училище във Вирджиния. Академия „Баярд-Уитсън“. Там се среща с Джуд Търлок. Именно в „Баярд“ Джуд си има проблеми със закона като малолетен. Ще се върна към това след минута. След военното училище Дел…
Гърни прекъсна частния детектив:
— Интересно е, че Бекерт никога не е използвал случилото се с баща му като причина за войната си с наркотиците, за разлика например от смъртта на жена си.
Хардуик сви рамене:
— Може да не му е пукало за стареца.
— Или обратното. Има хора, които не споменават онова, което им въздейства най-силно…