Съпругата му го погледна закачливо.
— Нещо не е наред ли?
— Просто… вниквам в нещата.
Тя му посочи събеседничката си.
— Това е Филона. От винясата.
— Аха! Винясата. Радвам се да се запознаем. Интересно име.
— Хрумна ми насън.
— Така ли?
— Това пространство ми харесва, а на вас?
— Определено е различно. Имате ли представа къде са тоалетните?
— В съпътстващия куб отзад, с изключение на тоалетната за гости, която е ето там… — Тя посочи две сложени едно върху друго кубчета с височина над два метра, на няколко крачки от мястото, където бяха застанали. — Вратата е от другата страна. Активира се гласово. Всичко в тази къща изисква да му говориш или се управлява чрез телефон. Като че ли е живо. Органично.
— И какво се казва на вратата на тоалетната?
— Каквото пожелаете.
Гърни погледна Мадлин за напътствия.
Тя спокойно сви рамене.
— Гласовата активация наистина работи. Просто й кажи, че искаш да използваш тоалетната. Поне такава команда чух да използват.
Детективът се намръщи:
— Добре е да се знае.
— Не е само тоалетната — добави Филона. — Можеш да кажеш на лампите колко ярка светлина искаш. Или да говориш с термостата — по-топло, по-студено и прочее… — тя поспря с видимо отнесена усмивка. — Това е най-забавният дом, в който човек може да попадне в средата на нищото, нали? Последното, което бихте очаквали! Което го прави и толкова страхотен. Така де, каква изненада!
— Филона работи в приюта на ЛОРЖ — обади се Мадлин.
Гърни се усмихна любезно.
— И с какво се занимавате там?
— РК съм. Общо сме трима.
Като разшифровка му хрумваше само „римокатолик“.
— РК?
— Рехабилитационен компаньон. Извинете. Когато човек е запознат добре с нещо, забравя, че не всички са толкова в час.
Гърни ясно усещаше многозначителния поглед на Мадлин, който му казваше: „дръж се прилично“.
— Значи ЛОРЖ е… доста специална организация?
— Много специална. Всичко опира до духа. Хората мислят, че да се грижиш за изоставени животни означава да ги отървеш от глистите и бълхите, да им осигуриш храна и подслон. Но това е само грижата за тялото. ЛОРЖ лекува духа. Хората си купуват животни, все едно са играчки, а после ги изхвърлят, когато не се държат като такива. Знаете ли колко котки, кучета и зайчета попадат на улицата ежедневно? Като боклук. Хиляди са. Никой не мисли за болката в малките им душички. Затова сме се събрали тази вечер. ЛОРЖ се занимава с онова, което никой друг не прави. Осигуряваме на животните приятелство.
Гласовете на говорителите по телевизията се изостриха, страстите в студиото се нажежаваха. Вече ясно се долавяха отделни думи и фрази. Гърни се постара да задържи вниманието си върху Филона.
— Предлагате им приятелство значи?
— Водим разговори.
— С животните?
— Разбира се!
— Филона е и художник — намеси се Мадлин. — Много успешен. Видяхме някои от произведенията й на арт изложението в Кетълбъро.
— Май си спомням. Пурпурните небеса, нали?
— Бургундската ми космология.
— Аха, бургундска!
— Бургундските ми картини са рисувани със сок от цвекло.
— Нямах представа. Ако ме извините само за момент… — Гърни посочи към кубичната структура, приютила тоалетната. — Сега се връщам.
От другата страна откри вградена стъклена врата. До нея имаше малка червена лампичка — предположи, че е поставена над миниатюрен микрофон. Овен това червената светлинка вероятно подсказваше, че помещението е заето. Не бързаше да се връща към разговора за бургундската космология, така че остана да почака.
Разнообразието от хора, с които Мадлин култивираше приятелства, не спираше да го изненадва. Докато той търсеше у новите си познати предимно признаци на нечестност или хлопащи дъски, тя се съсредоточаваше върху способността на хората да творят добро, върху жизнеността и изобретателността им. Докато той смяташе, че повечето хора по един или друг начин заслужават подозрения, тя считаше, че по един или друг начин всеки заслужава възхищение. Успяваше да го постигне, без да проявява наивност. Всъщност умееше да надушва истинската опасност отдалеч.
Гърни погледна малката лампичка. Още беше червена.
Макар и под ъгъл, мястото до вратата на тоалетната предоставяше изглед към големия екран над камината. Към него тъкмо се приближаваха още няколко гости на партито с напитки в ръка. Новинарите бяха изчезнали. С фанфари от синтезирани звукови ефекти въртящият се хаос от яркооцветни букви се събра в поредица думи: