Хардуик поклати глава:
— Погледни го от гледна точка на мотива. Виж какво знаем за Кори Пейн. Радикален, нестабилен, адски гневен. Мрази баща си, мрази ченгетата. Има дълга история на публични оплаквания срещу силите на закона. Един от любимите му редове от девиза на АРС: „Проблемът не са убийците на ченгета, а ченгетата убийци“. Слушах една от речите му в Ютуб. Говореше за моралния дълг на потиснатите да вадят око за око, което на практика е въвличане на Библията като оправдание за убийството на полицаи. И тази история с изнасилената му от ченгета приятелка — не виждаш ли как гнои това в ума му? Мамка му, Гърни, на мен ми звучи като основен заподозрян точно за онова, в което го обвиняват.
— В случая има един малък проблем. Той може и да притежава цялата мотивация на света, но не е идиот. Нямаше да остави гилзата с отпечатъците си там, където е произвел изстрел. Нямаше да остави лепенката да плува в тоалетната с все неговата ДНК по нея. Нямаше да кара лесна за проследяване кола с видими номера покрай редица улични камери и да паркира до мястото, където се е стреляло, освен ако не го прави по някаква друга причина. Не е като да е искал да го заловят и да си припише отговорността за изстрелите — твърдо отрича да е участвал. И има проблем с избора на жертви. Защо от цялото управление да си харесва точно онези полицаи, които най-малко приличат на мразените от него ченгета? Логично и емоционално това няма никакъв смисъл.
Хардуик вдигна ръце в знак, че се предава.
— Смяташ, че Бекерт накисва собствения си син и това има логичен и емоционален смисъл? Защо, по дяволите, да го прави? И между другото, какво точно е сторил? Така де, да не твърдиш, че е натопил собствения си син за две убийства с неизвестен извършител? Или заявяваш, че Бекерт е уредил и убийствата на двама от собствения си щат? Плюс тези от АРС? Сериозно ли вярваш във всичко това?
— Вярвам, че хората, които обвинява, нямат нищо общо с убийствата.
— Братята Горт ли? Защо пък не?
— Те са склонни към насилие, необразовани и бесни расисти — хора, чийто подход към живота включва черепи, арбалети, питбули и разфасоване на мъртви мечки за кучешка храна.
— И какво от това?
— Убийствата на детската площадка са внимателно планирани и изпълнени. Изисквали са познаване на движенията на жертвите, безпогрешно двойно отвличане и сложно прилагане на пропофол. А Трешър ми спомена, че токсикологичните находки у жертвите включват не само пропофол, но и алкохол и бензодиазепини. Това предполага сценарий, който започва като приятелска сбирка на няколко питиета — не си представям как се случва подобно нещо между лидерите на АРС и братята Горт.
— Ами доказателствата, за които все приказват по телевизията — въжето, намерено в имота на Горт, както и компютърната флашка с елементи от уебсайта на РИС?
— И двете може лесно да бъдат подхвърлени като предметите, които се опитват да натресат на Кори.
— Боже, ако трябва да изключваме всяка възможна улика, която може да се окаже подхвърлена, никой никога няма да бъде обвинен за нищо!
Гърни замълча.
Хардуик го наблюдаваше втренчено.
— Това твое вманиачаване по Бекерт — на какво всъщност се основава освен на лудия му син, който го обвинява за всичко?
— За момента просто шесто чувство. Което е и причината да искам да открия всичко възможно за миналото му. Преди пет минути намекна, че Търлок е имал проблеми със закона, когато е бил в училище с Бекерт. Успя ли да научиш нещо повече за това?
Хардуик замълча. Когато накрая заговори, желанието за спор се бе оттекло от гласа му.
— Може би да, може би не. Обадих се в академията „Баярд-Уитсън“ и се свързах с помощник-директора. Поисках да поговоря с някой от персонала, който е работил там преди трийсет години. Госпожа директорката се поинтересува от причината. Казах й, че един от изтъкнатите им ученици — Дел Бекерт, от випуска, завършил по онова време, може да стане следващият главен прокурор на Ню Йорк и че пиша статия за него за курса по журналистика, който посещавам, и много ми се ще да включа мнението на някой от учителите му, стига да прояви желание да сподели една-две случки.
— И тя се хвана?
— О, да! Всъщност след размяна на още малко любезности дори ми каза, че самата тя по това време е била помощник на предишния директор. Точно когато Бекерт е бил ученик.
— Каза ли нещо за него?
— Да. Студен, пресметлив, хитър, амбициозен. Награждава ли го за „Топ кадет“ всяка от четирите години, които изкарал там.