Трябваше да звънне тук-там, но можеше да го направи и в движение. Плати на Марика кафетата, остави щедър бакшиш и потегли към Паркстън.
Насочи се на югозапад през дълга речна долина и на път за Пенсилвания направи първото си обаждане — до Мадлин. Приветства го гласовата й поща. Остави й подробно съобщение, което обясняваше къде отива и защо. След това провери своята гласова поща и откри, че жена му на свой ред е оставила съобщение, понеже телефонът му е стоял изключен цяла сутрин. Прослуша го.
— Здравей. Тъкмо пристигнах в клиниката. Не знам дали онзи Трешър е бил на разкопките, когато си тръгвал за „Абелардс“ сутринта, но когато аз тръгнах в осем и четиридесет, видях колата му до хамбара. Не ми харесва мисълта да идва в имота ни всеки път, когато му скимне. Всъщност не го искам изобщо тук. Трябва да поговорим. И то скоро. До после!
Като изключим инстинктивната отрицателна реакция всеки път, когато Мадлин се запъваше за нещо, Гърни трябваше да признае, че и той самият не е особено доволен от присъствието на Трешър. И определено не му харесваше потайността на госта по отношение на онова, което търси.
Следващото му обаждане беше до Торес — да постави въпрос, който беше имал намерение да зададе в „Абелардс“, преди съмненията на младия полицай за избора на работно място да му отвлекат вниманието.
Натъкна се на гласова поща.
— Марк, Дейв Гърни се обажда. Ще ми се да предложа нещо. Ако Кори Пейн не е стрелецът от апартамента на Бридж Стрийт, очевидно е някой друг. Трябва да прегледаш отново записите на уличните и на охранителните камери. Стрелецът може да е използвал онзи червен мотокросов мотор. Или друго превозно средство. Дори полицейска кола. Ако се повтаря случилото се на Поултър Стрийт, се е опитал да се придържа към малките улички, за да избегне обхвата на камерите. Може дори да е вървял пеша през по-голямата част от пътя. Но в онази част на града има дяволски много камери, за разлика от Поултър Стрийт, така че се обзалагам, че все пак е попаднал поне на една. Ако не видиш позната кола, ще трябва да караш според времевия маркер — да търсиш онези, влезли и напуснали квартала около часа на изстрела. Доста времеемка задача, но може да реши случая.
Следващото обаждане на Гърни, направено, докато пресичаше скромен мост на река Делауер на границата с Пенсилвания, беше до епископалния пастор в Уайт Ривър.
Приветствието на Уит бе толкова гладко поднесено, че за момент Гърни си помисли, че е стигнал до нова гласова поща.
— Добро утро! На телефона е Уитакър Кулидж от „Свети апостол Тома“. С какво да съм ви полезен?
— Дейв Гърни се обажда.
— Дейв! Тъкмо за теб си мислех. Някакви окуражителни новини?
— Имам напредък, но се обаждам с въпрос.
— Давай.
— За Кори е всъщност, ако случайно не знаеш отговора. Трябва да знам дали някога е притежавал патрони калибър 30–06.
— Не повдигна ли този въпрос, докато беше тук?
— Казах, че полицията е открила кутия патрони в гардероба му и…
Кулидж го прекъсна:
— И той отрече. Твърдо.
— Знам. Но въпросът ми е друг. Искам да знам дали някога му е попадал такъв… или е притежавал само няколко патрона, може би ги е пазил за друг човек. Дори за ден.
— Много се съмнявам. Той мрази оръжията.
— Ясно ми е, но все пак бих искал да знам дали някога е имал контакт с такъв калибър патрони. Ако да, при какви обстоятелства. Ще му предадеш ли въпроса?
— Да… — в любезния глас на Кулидж се долавяше нотка на раздразнение. — Просто ти подсказах вероятния отговор.
Гърни се застави да се усмихне. Беше чел някъде, че ако говориш усмихнат, гласът ти звучи по-дружески, а той искаше да запази добронамереността на пастора.
— Наистина оценявам помощта ти, Уит. Отговорът на Кори ще окаже голямо влияние върху случая…
Изкушаваше се да добави, че факторът време е жизненоважен, но не искаше да насилва късмета си.
Всъщност добавянето на намек за припряност се оказа ненужно. След по-малко от пет минути му се обади самият Пейн. Говореше рязко.
— Не съм сигурен, че разбрах въпроса ти. Нали ти обясних, че нямам оръжие. Но въпреки това питаш дали имам патрони?
— Или дали си имал някога. Калибър 30.06.
— Никога не съм притежавал оръжие. Или куршуми от какъвто и да е калибър.
— А да са били временно при теб? Да речем, да си ги съхранявал за някой друг. Или да си ги купил и предал на някого. Един вид услуга?
— Не съм правил подобно нещо. Защо?
— Намерени са две гилзи с твои отпечатъци на тях.
— Невъзможно.