— Казаха ми, че отпечатъците са с добро качество.
— Казах, че е невъзможно! Не притежавам оръжие. Нито куршуми. Не съм купувал, не съм държал такива в апартамента си, нито пък съм ги предавал на някого. Точка. Край на историята! — думите се сипеха като откоси, а гласът на Пейн потреперваше от гняв.
— Тогава трябва да има друго обяснение.
— Очевидно!
— Добре, Кори. Помисли си, аз също ще си поблъскам главата, току-виж стигнем до някакво откритие.
Пейн не отговори.
Гърни затвори.
Миг по-късно младежът му звънна отново.
— Сетих се нещо, случи се преди два-три месеца… — Кори все още говореше припряно, но гневът му бе угаснал. — Баща ми беше изпаднал в един от периодите си на човечност. Бяхме…
— Периоди на човечност?
— От време на време се държи като нормален човек, даже ми говори. Това продължава около ден или дори по-малко, после се връща към положението си на бог.
— Добре. Извинявай, прекъснах това, което започна.
— Онзи път, за който стана дума, обядвахме заедно. Успяхме да си изядем бургерите, без той да ми разправя какъв отпадък съм. След това отидохме до хижата му. Нали знаеш какво е релоудинг[11]?
— Имаш предвид производството на ръчно напълнени муниции?
— Именно. Той е фанатик на тема оръжия. И двамата с Търлок са. Държат онази хижа заедно. За лов.
— Защо те е завел там?
— Може да му е такава представата за сплотяване между баща и син, знам ли? Каза, че искал да му помогна за релоудинга. В неговата уста прозвуча като привилегия. Допускаше ме в света на оръжията и лова — убийството на животни. Така че извади това негово чудо, което насипва барут в никелираната част и онзи инструмент, дето натъпква патрона вътре. Беше много съсредоточен, все едно обича да го прави. Луда работа, нали?
— Искал е да му помогнеш?
— Имаше малки кутийки, в които да се слагат релоуднатите патрони. Накара ме да се занимавам с това.
— Значи си държал гилзите.
— Слагах ги в кутиите. Не се и сетих за това в началото, когато попита дали съм притежавал патрони. Не направих връзката.
— А знаеш ли дали са били 30–06?
— Нямам представа.
— Казваш, че е било преди два-три месеца?
— Нещо такова. И знаеш ли какво? Сега като се замисля, тогава се видяхме за последен път — преди да гледам как ме нарича убиец по телевизията.
— Къде живееше по това време?
— В апартамент, който още държа. Чух, че онези задници ченгета са го разпарчетосали.
— От колко време живееш там?
— Малко над три години.
— Как намери апартамента?
— Когато дойдох в Уайт Ривър, отседнах за няколко месеца в къщата на татко. Започнах компютърни курсове в общинския колеж в Ларвейшън и си намерих работа във фирма за поправка на компютри в града. На горния етаж в същата сграда имаше свободен апартамент, който се даваше под наем. Не се траеше с баща ми и онази отвратителна кучка жена му. Така че наех жилището. Какво значение има всичко това?
Гърни пренебрегна въпроса:
— И оттогава си там?
— Да.
— А ходил ли си след това в къщата на баща си?
— Не. Пренощувах няколко пъти. Но не успявах да издържа повече от една нощ. Предпочитам да спя на улицата.
Докато Пейн говореше, детективът забави и отби на една бензиностанция. Паркира до доста вехтия на вид магазин в дъното зад колонките.
— Имам и друг въпрос. Как се запознахте с Блейз?
Пейн се поколеба.
— Срещнах я чрез доведения й брат, Даруин. Той държи компютърната фирма, в която работя. Защо заговорихме за Блейз?
— Тя е важен член на Алианса за расова справедливост. Доказателствата срещу теб включват и връзката ти с тях. А тя ти е дала колата, която си карал до местата на произвеждане на изстрелите.
— Нали ти казах, че обвинението срещу мен е тъпотия! И ти обясних защо съм ходил до онези места!
— Що за връзка имаш с нея?
— Секс. Забавление. Събираме се и се разделяме. Нищо сериозно. Не сме се врекли.
На Гърни му беше трудно да си представи този напрегнат, чепат и гневен младеж да се забавлява.
— Какво мислеше тя за Марсел Джордан и Върджил Тукър?
— Не говореше за тях.
Гърни си отбеляза наум да порови по въпроса и после смени темата:
— Знаеш ли нещо за проблемите със закона, които е имал Джуд Търлок, докато двамата с баща ти са учели заедно като тийнейджъри?
Последва кратка пауза.
— Какви проблеми?
— Имаш ли представа за какво говоря?
Нова пауза.
— Не съм сигурен. Смятам, че имаше нещо… нещо се е случило. Но не знам какво точно. Не съм се сещал за това от години.
11
Reloading (англ. ез.) — презареждане. Терминът е навлязъл и се е установил в ловната терминология у нас и в другите славянски езици като „релоудинг“ (домашен релоуд на боеприпаси). — Б. пр.