— В момента съм в Пенсилвания на среща. Да речем по-късно следобед? Или привечер?
— И в двата случая става. Ще си бъда вкъщи. Наистина ще се радвам да се видим отново!
Обаждането от Триш Гелтър измести умозренията на Гърни от обществения и икономически упадък на провинциалния североизток и ги замени с конкретни живописни спомени от благотворителното мероприятие в дома на Гелтър — Триш, която отива до Марв да му съобщи, че се обажда Дел Бекерт, а мъжът й незабавно напуска партито, за да приеме обаждането.
Детективът се беше питал каква ли връзка съществува между Гелтър и Бекерт. Същият този въпрос го развълнува отново. Докато обмисляше вариантите, джипиесът го насочи към още по-отдалечен район, в който къщите се срещаха все по-нарядко. В крайна сметка навигацията обяви, че са пристигнали при крайната му цел — началото на отбивката, която водеше към къщата на Мърл Тейбър.
Като цяло за Блек Маунтийн Холоу липсваха обозначения, които биха били от полза. Идентификационната му табела беше използвана за упражнения по стрелба. Буквите, които отчасти се четяха между ръждясалите по ръба дупки от куршуми, имаха смисъл само ако вече знаеш част от какви думи са.
Самият път беше тесен, криволичещ и с дълбоки коловози, камънаци и локви. Щом започна изкачването към по-високи участъци, локвите изчезнаха, но камъните, коловозите и острите завои останаха. След километър, поне според колата на Гърни, неравният черен път излезе от рядката гора, която го обграждаше почти по цялото трасе дотук, и навлезе в тревиста полянка, където свърши. От дясната страна имаше опръскан с кал пикап „Тойота“ и стар мотоциклет „Сузуки“. Право напред се издигаше доста голяма дървена хижа със зелен метален покрив, дълга покрита веранда и малки прозорци. Самата поляна беше заобиколена от малинови шубраци.
Гърни паркира зад мотоциклета. Когато слезе от колата, чу звук, познат му от фитнеса, където тренираше преди време — ритмичното тупкане на удари върху голяма боксьорска круша. Настоятелността и силата на ударите привлякоха вниманието му. Той понечи да тръгне към звука, който като че ли се разнасяше от лявата страна на къщата. Подвикна:
— Господин Тейбър?
Ударите продължиха.
— Господин Тейбър?
— Тук съм!
Отговорът прозвуча съвсем отблизо и стресна детектива.
Оказа се, че до задния калник на пикапа стои непознат и наблюдава Гърни със спокойно любопитство. Беше обветрен, брадясал, около седемдесетте, но още в добра форма, която личеше от жилестите му ръце, които бе облегнал на каросерията. Ако се съдеше по остатъчните оттенъци, щръкналата му туфа посивяла коса някога е била рижа.
Детективът се усмихна.
— Радвам се да се запознаем, сър. Казвам се Дейв Гърни.
— Знам кой си.
— Така ли?
— Новините бързо се разнасят.
— Донесъл ги е заместник-шерифът, с когото говорих по телефона, така ли?
Тейбър не каза нищо.
— Мислех, че тук нямате връзка със света.
Домакинът сви рамене.
— Човекът има кола, а аз — адрес.
— Не осъзнавах, че посещението ми ще породи чак такъв интерес.
— Харлан те е проверил в интернет. Нали си звезда от големия град. Не ми каза само какво, да му се не види, дириш, та си пъхаш носа в древната история на „Бътрис“.
— Може да си чул за случая в Уайт Ривър, Ню Йорк, където двама полицаи…
Тейбър прекъсна госта си:
— Чувал съм и още как.
— Значи знаеш, че случаят се разследва от…
— Дел Бекерт. Много внимание получава като за комисар в малък градец.
— А знаеш ли, че подаде оставка?
— Чух, че направил голямо шоу, изкарал го грандиозен жест. Разбира се, всъщност не е имал избор, понеже синът му е заподозрян.
— И си наясно, че в момента комисар е Джуд Търлок?
Тейбър се втренчи в Гърни и го зяпа доста време с неразгадаемото изражение на печено ченге.
— Не го знаех.
Гърни пристъпи към обърнатия към него борд на пикапа. Застана точно срещу мъжа.
— Казаха ми, че са дружки много отдавна.
— Това ли те води чак тук?
— Казаха ми, че може да си в състояние да ми дадеш информация относно инцидент, в който Търлок е бил замесен в академията „Баярд-Уитсън“.
— Да не пропускам нещо?
— Сър?
— Защо разследваш миналото на изпълняващ длъжността полицейски комисар? Официално разследване ли е, или просто проявяваш интерес?
— Действам от името на съпругите на убитите полицаи.
— Те имат проблем с Търлок?
— Може да се окаже по-сериозно от това. Доказателствата срещу сина на Бекерт имат повече дупки от табелата на шосето ти.