В последвалата тишина тупкането на тежката круша зазвуча още по-силно.
— Внучката ми — обясни Тейбър.
— Звучи, сякаш знае какво прави.
Пенсионираният полицай кимна, заобиколи пикапа и даде на Гърни знак да го последва зад ъгъла на голямата хижа.
Там, на равно и сенчесто място с утъпкана до корен трева, жилаво момиче в спортни шорти и тениска нанасяше поредица силни десни и леви прави на кожена круша, окачена на клона на един дъб.
— Навремето тук висеше люлката й…
Гърни погледа пороя удари.
— Ти ли си я учил как да замахва?
В погледа на Тейбър се четеше гордост.
— Показах й едно друго.
Момичето, очевидно в началото на тийнейджърските си години, имаше смесен произход. Естествената й афроприческа носеше и намек за рижия оттенък на Тейбър. Кожата й беше тъмнокарамелена, а очите — зелени. Като изключим хвърления към Гърни кратък оценителен поглед, вниманието й остана съсредоточено върху крушата.
— Силен удар има — отбеляза детективът. — От теб ли го е взела?
— Вече е по-добра, отколкото аз някога съм бил. Освен това е пълна отличничка, а аз не бях… — старецът замълча за момент. — Току-виж вземе и оцелее в този свят. Какви са според теб шансовете й?
— С такава концентрация и целеустременост са по-добри отколкото на повечето.
— Имаш предвид повечето чернокожи момичета? — в гласа на Тейбър звънна внезапна войнственост.
— Имам предвид повечето черни, бели, смесени… момичета, момчета. Ти реши.
— Може би щеше да е вярно в правилния свят. Но ние не живеем в такъв. Истинският свят е все още същият, който уби Джордж Монтгомъри.
40
Разговорът с Мърл Тейбър даде на Гърни много храна за размисъл по време на дългото шофиране към дома на Гелтър в добре поддържания Локенбери.
Обесеният чернокож от миналото на Джуд Търлок обезпокоително напомняше за двамата, удушени на въжетата и намерени вързани за катерушката на детската площадка в Уилард Парк. Гърни не спираше да си повтаря, че човек, който е извършил подобен ужас преди трийсет години, преспокойно може да се нагърби с още две престъпления. Хипотетичната връзка между случаите се подкрепяше и от друг факт — мрежата от пътеки правеше Уилард Парк леснодостъпен от ловната хижа, която Търлок делеше с Бекерт. Ако единият от тях или и двамата заедно бяха заловили Джордан и Тукър или ги бяха подмамили на среща под някакъв претекст, хижата щеше да е идеалното място за прилагане на по-лекия седатив и на пропофола, за побоя и жигосването.
Мислите на детектива прескочиха към покушенията и по-точно към факта, че червеният кросов мотор, напуснал Поултър Стрийт, е видян за последно в покрайнините на Уилард Парк, недалеч от същите пътеки, които водеха към хижата на Бекерт и Търлок.
Дали би могъл заместник-комисарят да се окаже вторият човек на Поултър Стрийт и всъщност той да е дръпнал спусъка срещу Лумис? Не беше ли най-малкото възможно да е измислил и изпълнил, по все още неясни причини, убийствата и на полицаите, и на лидерите на АРС? На Гърни от самото начало му се струваше, че екзекуцията на Джордан и Тукър е била твърде добре организирана, за да е моментна приумица в отговор на първия повален полицай. Изключваше го планирането, нужно дори само за сдобиването с пропофол.
Мисълта за пропофола напомни на Гърни и нещо друго. Той спря до банкета и използва телефона си за влизане в интернет. Искаше да провери трайността на препарата. Първата фармацевтична база данни, която откри, му даде отговора: две години в неотворено шише, една — във фабрично заредена спринцовка.
Почувства се като глупак, когато осъзна, че е пропуснал нещо очевидно. Беше се съсредоточил върху болница „Мърси“ заради връзката й с убийството с шиш за лед на Рик Лумис и бе пренебрегнал възможната връзка с убийството на Джордан и Тукър. А заради предположението, че човекът с шиша е член на сегашния лекарски състав, не си беше дал труда да разгледа раздела с персонала, заделен за служители, напуснали или уволнени преди хоспитализацията на Лумис. Но предвид вероятността убийството на Джордан и Тукър да е било планирано много по-рано спрямо смъртта им — и предвид голямата трайност на пропофола — списъкът с бившите служители можеше да се окаже не по-малко полезен от този на настоящите…
В стремежа си да поправи пропуска се замисли дали да не отложи срещата с Триш Гелтър. Но желанието да открие какво иска да му съобщи тя и да научи за връзката на съпруга й с Дел Бекерт надделя. Прегледът на списъка щеше да почака. Гърни реши да се обади на Мадлин и да й съобщи за отклонението си до Локенбери и че ще се прибере по-късно от очакваното.