Понечи да звънне, но откри, че докато телефонът му беше изключен по молба на Мърл Тейбър, от нея е пристигнало съобщение.
— Здравей, скъпи. Може да не се видим тази вечер. След работа отивам в „Мърси“ да поседя с Хедър. Очевидно и братът на Рик, и сестра й са били забавени заради лошото време, отменените полети и настъпилия хаос. Ким Стийл също планира да дойде в болницата. Трябва да й окажем подкрепа. Ако стане късно, може би ще пренощувам в хотела за посетители. Ще се обадя, когато имам по-добра представа какво ще правя. Надявам се пътуването до Пенсилвания да е било полезно. Обичам те!
До края на пътуването до Локенбери Гърни обмисляше нарастващите си подозрения, че убийствата на полицаите и членовете на АРС са пряко свързани, но не по начина, по който всички приемат; че Търлок и Бекерт вероятно играят централна роля и в двата случая, и че болницата, в която е бил убит Лумис, може да е и източник на наркотика, подпомогнал убийството на Джордан и Тукър.
Ако тези връзки излезеха истина, какво означаваха? Що за печалба би се оказала достатъчно голяма да оправдае цялото планиране, усилия, риск и зловещо насилие? Постигането на каква цел е изисквало смъртта точно на тези жертви? Дали съществуваха и други връзки с болница „Мърси“?
Когато джипиесът му оповести, че е пристигнал до зададения адрес — желязната порта в каменната стена, ограждаща имота на Гелтър, детективът не беше напреднал много по тези въпроси.
Докато караше през ливадата с диви цветя и през изумителните морави с нарциси, се съсредоточи върху целта на посещението си и онова, което се надяваше да получи от него. Паркира пред извисяващия се куб на къщата.
При приближаването му към голямата предна врата тя се отвори безшумно, точно като при предишното идване. Както тогава, на прага стоеше Триш. И както тогава се усмихваше, показвайки малкия процеп между предните си зъби, който му напомняше за Лорън Хътън. При предишната им среща обаче беше облечена. Сега носеше само копринен розов халат, при това доста къс. Дългите й стройни крака изглеждаха като платоничен идеал за женски крак, макар че във въздействието, което оказваха, нямаше нищо платонично.
— Дойде по-бързо, отколкото мислех! Току-що излизам от банята. Заповядай. Ще донеса нещо за пиене. Какво би искал?
Триш застана така, че принуждаваше Гърни да мине много близо до нея. Пещероподобната стая беше озарена от следобедното слънце, грейнало през прозореца.
— За мен нищо — отвърна той.
— Не пиеш ли?
— Не често.
Домакинята навлажни ъгълчето на устните си с връхчето на езика.
— Може би не трябва да го казвам, понеже си детектив и прочее, но да речем, че съм в състояние да намеря някой и друг джойнт. Ако се интересуваш.
— Не и в момента.
— Здрав дух в здраво тяло, а?
— Никога не съм гледал на нещата по този начин.
— Може и да не си безнадежден случай — Триш се усмихна. — Ела. Нека седнем край камината… — тя докосна Гърни по рамото и го поведе покрай кубичните мебели в стаята до ръба на кафява кожа, просната пред голяма модернистична камина. От купчината реалистични на вид цепеници се издигаха зелени пламъци. Гледката напомни на детектива казаното от домакинята по време на партито: „Обичам зеления огън. Аз съм като вещица с магически сили. Вещица, която винаги получава онова, което иска“…
От едната страна на камината имаше нещо като диван, направен от ниски кубчета и грамадни възглавници. Триш вдигна едно малко дистанционно и натисна копчетата му. Осветлението в стаята намаля до подобие на здрач. Гърни вдигна очи и видя, че прозрачността на стъкления покрив видимо е отслабнала. Цветът на небето се бе променил от син в тъмнопурпурен.
— Марв ми обясни как работи. Някаква електронна джаджа. Изглежда, я смята за възхитителна. Казах му, че ме приспива. Но обичам да затъмнявам прозореца. Така огънят изглежда по-зелен. Харесва ли ти килимът?
— Това някаква кожа ли е?
— Бобър. Много е мек.
— Никога не съм чувал за килими от бобър.
— Идеята беше на Марв. Толкова типично за него! Имаше няколко бобъра, които завиряваха неговия поток за пъстърва. Нае местен трапер да убие бобрите и да ги одере. След това накара да направят от тях килим. Сега, докато пие коняка си за шестстотин долара, може да се разхожда по него. По-точно по тях — по бобрите, които му създаваха проблеми. Смятам идеята за извратена, но обичам килима. Сигурен ли си, че не искаш питие?