ХОРА — СТРАСТИ — ИДЕИ — ЦЕННОСТИ
АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА В КРИЗА
След това списъкът се сви до един ред, за да направи място на три твърдения, покрили екрана по хоризонтала и съпроводени с почти военен барабанен марш.
ВЗРИВООПАСНА КРИЗА — ПРАВО ПРЕД ОЧИТЕ ВИ!
ГЛЕДАЙТЕ „ВЕЧЕРЕН СБЛЪСЪК“
НИЩО ПО-ИСТИНСКО ОТ РАМ ТВ!
След секунда надписите се пръснаха като облак шрапнели и бяха заменени от нощен видеозапис на улица, по която скандираше гневна тълпа:
— Справедливост за Лакстън… Справедливост за Лакстън… Справедливост за Лакстън…
Демонстрантите размахваха в ритъма на скандирането табели, на които беше изписано същото послание. Тълпата се намираше зад висока до кръста подвижна ограда и редица от полицаи в снаряжение за борба с безредиците. Когато от студиото прехвърлиха към втора камера, Гърни вече виждаше, че демонстрацията се провежда пред сграда с гранитна фасада. На каменната плоча над входа се четеше: ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК УАЙТ РИВЪР.
В долната част на телевизионния екран върху яркочервена лента примигваше надпис ВЕЧЕРЕН СБЛЪСЪК — САМО ПО РАМ ТВ.
Видеозаписът премина към друга демонстрация. Камерата се намираше зад протестиращите, с лице към говорителя, който се бе изправил пред тях. Говореше с плам, като ту повишаваше, ту понижаваше глас, правеше паузи и разтягаше сричките като старовремски проповедник.
— Поискахме справедливост. Молихме за нея. Пледирахме за нея. Плакахме за нея. Плакахме толкова много! Плакахме тъй дълго! Изплакахме горчиви сълзи за справедливост. Но тези дни приключиха. Дните на въпроси, молби и увещания вече са зад гърба ни. Днес, в този божи ден, в този ден най-важен, в този ден за равносметка, НАСТОЯВАМЕ за справедливост. Тук и сега НАСТОЯВАМЕ да я получим. Ще повторя отново, да не би ушите на висшестоящите да са глухи — НАСТОЯВАМЕ за справедливост. За Лакстън Джоунс, убит на същата тази улица — НАСТОЯВАМЕ за справедливост. Стоим на тази същата улица, стоим на мястото, опетнено от невинна кръв, и НАСТОЯВАМЕ за справедливост… — Мъжът вдигна и двете си ръце над главата, а гласът му прерасна в дрезгав вик: — Това със свещеното му ПРАВО пред очите на Господ. ПРАВОТО му като дете на Господа. Това ПРАВО не бива да се отрича. ТРЯБВА да има справедливост. И ЩЕ ИМА справедливост!
Докато говореше, драматичните му паузи бяха изпълнени с шумно „амин“ и други викове и одобрително мърморене, които се учестяваха с напредването на речта. Като субтитри на чуждоезичен филм по екрана пълзеше надпис, съобщаващ, че това е „Марсел Джордан, Алианс за расова справедливост“.
Групата, застанала пред телевизора на Гелтър с цветни коктейли и малки плата с ордьоври в ръце, се разрастваше и изглеждаше все по-заинтригувана, с което напомни на Гърни, че нищо не привлича тълпата повече от агресивните емоции. Всъщност точно тази мръсна истина май водеше в състезанието към дъното както в държавната политическата сцена, така и сред новинарските програми.
Когато демонстрантите започнаха да пеят стария химн за граждански права We Shall Overcome, записът отново се смени. Показваше тълпа на открито през нощта, но не се случваше почти нищо. Хората бяха струпани на групички с гръб към камерата, стояха на затревен парцел точно до обграден с дървета тротоар. Осветлението, очевидно осигурено от уличните лампи високо на стълбовете, беше частично блокирано от дърветата. Някъде извън полезрението се чуваха откъси от разпалена реч, чийто ритъм нечленоразделно нахлуваше в микрофона на камерата. Двама патрулни полицаи в модифицирано снаряжение срещу бунтове крачеха напред-назад по тротоара, сякаш за да сменят гледната си точка към тълпата между дърветата.
Фактът, че не се случваше нищо в клип, избран за новинарска емисия, означаваше само едно — нещо ще се случи. Точно когато на Гърни му хрумна какво би могло да е то, кадърът замръзна и върху него се появи надпис:
ВНИМАНИЕ!
СЛЕДВАЩИТЕ СЦЕНИ СЪДЪРЖАТ НАСИЛИЕ
АКО ПРЕДПОЧИТАТЕ ДА НЕ ГЛЕДАТЕ,
ЗАТВОРЕТЕ ОЧИ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ШЕЙСЕТ СЕКУНДИ
Клипът продължи — двамата полицаи отново крачеха бавно по тротоара, съсредоточили вниманието си върху тълпата. Гърни се намръщи, стиснал зъби в очакване на онова, което беше сигурен, че ще последва.
Внезапно главата на единия полицай се люшна напред и той рухна по лице върху бетона — тежко, все едно го е блъснала невидима ръка.
Събраните около телевизора гости реагираха с възгласи на шок и объркване. Повечето продължиха да гледат екрана — паническите действия на втория полицай, който осъзна какво се е случило, трескавите му опити за оказване на първа помощ, виковете му в мобилния телефон, обявяването на тревога и обърканото приближаване и оттегляне на по-близките зяпачи.