— Не сега.
— Мога ли да ти видя ръката?
Гърни обърна дясната си длан. Триш я хвана в шепа, огледа я й бавно прокара показалец по най-дългата линия.
— Убивал ли си някога човек?
— Да.
— С тази ръка?
— С пистолет.
Тя примигна. Завъртя дланта му и докосна пръстите един по един.
— Винаги ли носиш сватбената си халка?
— Да.
— Аз не.
Гърни не каза нищо.
— Не че бракът ми е лош или нещо такова. Просто ми се струва ужасно съпружеско. Сещаш се, все едно да си нечия съпруга е най-главното. Мисля, че е много… ограничаващо.
Детективът пак не каза нищо.
Триш се усмихна:
— Радвам се, че дойде.
— Каза, че искаш да споделиш нещо? За случая.
— Може би трябва да поседнем… — тя погледна към килима.
Гърни отстъпи по посока на дивана.
Домакинята полека пусна ръката му и сви рамене.
Той я изчака да седне в единия край и след това се настани по-далеч от нея.
— Какво искаше да ми кажеш?
— Наистина трябва да опознаеш Дел по-добре. Той ще стигне далеч. Много нависоко.
— Откъде знаеш?
— Марв умее да залага на победителите.
— Защо ми го казваш?
— Хубаво би било да станеш част от екипа.
Гърни премълча.
— Просто трябва да опознаеш Дел малко по-добре.
— Какво те кара да мислиш, че вече не го познавам достатъчно добре?
— Чувам разни работи.
— От кого?
— Не помня имена. Чух, че не го харесваш. Така ли е?
— Близо е до истината.
— Но вие с Дел толкова си приличате.
— В какво?
— И двамата сте силни… целеустремени… привлекателни…
Гърни се прокашля.
— Какво мислиш за сина му?
— Кори чудовището? Жалко, че не е застрелял себе си вместо ченгетата.
— А ако не той е застрелял ченгетата?
— Какви ги говориш? Разбира се, че го е направил.
— Защо?
— Защо? За да нападне Дел от всички възможни страни? Да му покаже колко много го мрази? Да изпълни малката си фантазия за надмощие? Защо убиват маниаците?
Гърни помълча известно време, преди да попита:
— Това ли искаше да ми кажеш?
Триш се обърна към него на дивана и остави халата да се качи още по-нагоре по краката й.
— Исках да ти кажа, че можеш да застанеш на печелившата страна. Колкото по-далеч стигне Дел, толкова по-нагоре отиваме всички… — тя се усмихна и го погледна в очите. — Може да се окаже забавно пътуване.
Гърни се надигна:
— Аз всъщност не съм по забавленията.
— О, убедена съм, че си. Познавам много по ръцете на хората. Просто ти трябва стимул.
По средата на пътя между Локенбери и Уолнът Кросинг Гърни спря в разсадника „Снукс Грийн Уърлд“. Знаеше, че Мадлин харесва мястото заради необичайния подбор на растения и аграрните съвети, които получава от Тенди Снук. Беше намислил да й вземе нещо специално за градината. Много се надяваше по този начин да измести изумително живите мисли, които хранеше за Триш Гелтър.
Те, разбира се, бяха напълно откъснати от реалността по много причини. Като се започне с простия факт, че никога не би разрушил близостта на връзката си с Мадлин с тайните и лъжите, които би изискала една афера, колкото и да е кратка, и се стигне до самата Триш. Макар да демонстрираше достъпността си доста открито, мотивите й вероятно не бяха толкова прозрачни. Като нищо можеше да се окаже, че всичко в онази странна къща се записва. И записът на по-особени дейности по-късно би могъл да бъде използван за повлияване на нечии действия, дори на курса на цяло разследване. Въпреки многозначителния намек на Триш по телефона, че съпругът й е в Хамптън, беше възможно да е наясно с намеренията й и дори да ги насърчава. Или изобщо да не е далеч.
Семейство Гелтър не бяха добри хора, не и в нормалния общоприет смисъл.
На излизане от колата пред парниците на оранжерията Гърни забеляза Роб Снук да крачи в негова посока, на лицето му грееше налудничаво веселата усмивка на особено досаден църковен фанатик. Беше нисък, охранен, а очите му блестяха плиткоумно.
— Дан Гърни, ако не греша, съпруг на Мадлин! Какво удоволствие е да те видя в този прекрасен ден, даден ни от Бога! С какво да услужа днес? Цветя или зеленчуци?
— Цветя.
— Едногодишни или многогодишни?
— Многогодишни.
— Малки, средни или големи?
— Големи.
Снук замислено присви очи за момент, после победоносно размаха показалец във въздуха.
— Гигантски делфиниуми! Пурпурни и сини! Абсолютно великолепие! Перфектни са!