Флин тъкмо казваше:
— … чувствате в битката, в която ще се впуснете срещу човек, който се превърна в символ на законността и реда във време на хаос; човек, чиито привърженици според допитванията са надминали вашите и продължават да се увеличават.
— Вярвам, че впускането в тази битка, щом така желаете да я наричаме, е правилна постъпка — гласът на госта бе спокоен като поведението му.
— Правилна постъпка ли? Да се опитате да победите един от най-големите поддръжници на реда и закона днес? Човек, който поставя закона над всичко?
— Законността и придържането към реда като начин на поведение са желани характеристики на цивилизованото общество. Те са естествени признаци за неговото здраве. Но превръщането на налагането на ред в наш главен приоритет прави постигането му невъзможно. Като много други хубави неща в живота редът е страничен продукт от нещо друго.
Флин скептично вдигна вежди.
— Вие сте професор, нали така? — В устата му титлата прозвуча като обвинение.
— Точно така.
— По психология?
— Да.
— Неврози. Комплекси. Теории. Сигурен съм, че в случая има място и за тях. Но сме насред криза. Нека ви прочета нещо. Това е изказване на Дел Бекерт, който с прости думи описва естеството на кризата, в която се намираме в момента… — Флин извади чифт очила за четене от джоба на ризата си и си ги сложи. Взе лист хартия от масата и прочете следното: „Страната ни страда от рак. Той се просмуква в обществото ни от много години и от много страни. Изгарянето на флагове. Изоставянето на училищните униформи. Холивудското очерняне на нашата армия, на правителството и корпорациите ни. Популяризацията на леконравното поведение. Принизяването на религиозните лидери. Прославата на престъпността в рап музиката. Войната по Коледа. Ужасната ерозия на авторитетите. Инфантилното мислене на властимащите. Тези тенденции са термитите, подриващи основите на Америка. Цивилизацията ни е на ръба. Дали да насърчаваме фаталното спускане на нашето общество в джунглата на насилието? Или да гласуваме за ред, разум и оцеляване?“ — Флин размаха листа срещу Бигс. — Това е, което вероятният ви противник в съревнованието за главен прокурор има да каже за състоянието на народа ни. Какъв е вашият отговор?
Бигс въздъхна.
— Липсата на ред не е проблем, а симптом. Потискането на симптома не лекува заболяването. Не можете да излекувате инфекция, като потиснете високата температура.
Флин реагира с пренебрежително изсумтяване:
— В публичните си изказвания звучите като месия. Спасител. Така ли се виждате?
— Виждам се като най-големия късметлия в човешкия род. Цял живот съм бил обкръжен от пожарите на расизма и омразата, престъпността и пристрастяването, гнева и отчаянието. Но по Божията милост не съм потъвал в бездната им. Вярвам, че тези от нас, които познават огъня, но не са били погълнати от него, дължат живот в услуга на онези, осакатени от пламъците.
Флин се усмихна неприятно:
— Значи истинската ви цел като главен прокурор ще е да служите на осакатените черни гета вместо на цялото население на щата и на страната ни?
— Не. Целта ми съвсем не е такава. Когато казвам, че дължа услуга на осакатените от пламъците, имам предвид всички, осакатени от расизма. И тъмнокожи, и бели. Расизмът е бръснач без дръжка. Реже онзи, който го държи, също толкова дълбоко, колкото и жертвата. Трябва да излекуваме и двете страни, иначе сме обречени на вечно насилие.
— Искате да си говорим за насилието ли? Нека поговорим за поддръжниците ви в Алианса за расова справедливост, за насилието, което подпалиха, за пожарите и грабежите, за Блейз Лавли Джаксън, която сипе омраза срещу полицията всеки път, когато говори! Как бихте могли да оправдаете приемането на подкрепа от такива хора?
Бигс тъжно се усмихна:
— Трябва ли да отхвърляме някого само заради гнева му срещу несправедливостта? Да го отхвърляме заради раните, нанесени на сърцето му, заради обзелия го страх, заради маргинализацията, заради разочарованието? Трябва ли да го отхвърляме, защото гневът му ни плаши? Ще кажете ли на сърдитите си бели зрители да спрат да ви слушат? Ще кажете ли на всеки бял, който презира чернокожите, да се махне и да не включва отново на вашия канал? Разбира се, че не.
— Какъв е тогава отговорът ви? Да прегърнем всички бълващи омраза блейз-лавли-джаксъни? Да пренебрегнем факта, че тя смята убийствата на полицаи за дребна работа?