Бигс вторачи тъжния си поглед във Флин:
— Родни Кинг запита „Защо не можем просто да се разбираме?“. Звучеше като наивен въпрос. Но ако приемете този въп…
Флин го прекъсна и театрално завъртя очи.
— Започнахме с дивотиите за свети Родни!
— Ако приемете въпроса на Кинг буквално, той ни води в море от исторически причини Бяла и Черна Америка да не се разбират така добре, колкото бихме искали. Но аз предпочитам да тълкувам този въпрос другояче — като умолителен вик в търсене на решение. Въпросът, който чувам, е следният: Какво ни е нужно, за да се съберем? Отговорът лесно се обобщава с една дума. Уважение.
— Чудесно. Няма проблем! — извика Флин. — С радост ще покажа моето уважение към всеки, който покаже своето уважение към нашата страна, нашите добродетели и нашата полиция!
Бигс поклати глава:
— Говоря за безусловно уважение. За дара на уважението. Да сдържаме това уважение, докато не почувстваме, че е било спечелено — това е формулата за безкрайна спирала към дъното. Спирала, която ни е довела там, където се намираме днес. Уважението не е разменна монета. То е дар, който добрият човек дава на всички останали. Ако се показва само след изпълнение на определени условия, то не постига нищо. Уважението не е тактика за преговори. То е добродетел. Нека Господ ни даде смирение да прегърнем доброто просто защото е добро. Нека Господ ни дари разум да осъзнаем, че уважението е награда само по себе си, че то…
Флин, който кимаше снизходително, докато Бигс говореше, го прекъсна:
— Това е прекрасна реч, Мейнард. Отлична проповед. Но реалността, пред която сме изправени, няма да…
Вниманието на Гърни рязко се отклони от звук, който свързваше с двигател на малък мотоциклет. Вслуша се, ревът май се усилваше. Напомни му за невидимия червен кросов мотор.
Той остави компютъра на масичката пред креслото и бързо отиде до онази страна на къщата, откъдето се виждаше горното пасище — звукът явно идваше оттам. Докато стигне до прозореца на кабинета, бръмченето спря. В слабото мъждеене на здрача детективът не видя нищо необичайно. Тихо отвори прозореца и се вслуша.
Чу само далечното грачене на гарваните. После нищо.
Въпреки подозрението, че преиграва, детективът се отправи към спалнята, където бе оставил беретата и кобура за глезен. Когато седна на леглото да си го сложи, забеляза пропусната преди това подробност — бележка под будилника на нощното шкафче. Беше от Мадлин.
„Здравей, скъпи. Реших да нощувам в болничния хотел. Така че си дойдох да взема едно-друго за преспиване и чисти дрехи за утре. Сутринта ще отида на работа направо от Уайт Ривър. Обичам те!“
Гърни си отбеляза наум да й се обади по-късно. После излезе от спалнята и обиколи прозорците на долния етаж, като надзърташе към околните поля и гори. Повтори обиколката. Не видя нищо необичайно, върна се на креслото до камината и взе компютъра.
Карлтън Флин беше на средата на заключителната си реч, втренчен право в камерата и милионите си верни поддръжници.
— … от всеки от вас зависи да обмисли доводите, изказани тази вечер тук от доктор Мейнард Бигс, и да ги сравни с позицията, изложена от Дел Бекерт. По мое мнение всичко се свежда до един въпрос — продължаваме ли да разтягаме до безкрай ластика на уважението, което според Бигс ще реши всичките ни проблеми, или теглим чертата и казваме, високо и ясно: стига толкова! Колко пъти се очаква да обърнем другата буза, преди да признаем, че няма ефект? Личното ми мнение — и това наистина е само мое мнение, хора! — та, мнението ми е, че мирът е двупосочна улица. Аз съм Карлтън Флин и така виждам нещата. Ще се видим отново след няколко важни съобщения…
Докато Гърни затваряше сайта на РАМ ТВ, телефонът му иззвъня. Оказа се Торес.
— Гърни на телефона.
— Нали питаше как се стига до ловното стопанство? И как да намериш хижата на Бекерт?
— Точно така.
— Най-пряко е през Клап Холоу, където се слиза от общински път 20, означен като Тилис Роуд. На около пет километра нататък по Клап Холоу се стига до мост над потока и веднага след него — до кръстовище на два черни пътя. Този надясно води към старите каменоломни. Онзи наляво отива към територията на ловното стопанство. Току-що ти изпратих маркирана сателитна карта, на която се вижда пътят към стопанството, заедно с джипиес координатите на хижата.
— Смяташ ли, че субаруто ми ще мине по онези черни пътища?
— Зависи колко кал се е събрала. И дали има паднали дървета.
— Нали каза, че единият път води към старите каменоломни — това ли е мястото, където са се укрили братята Горт?