— Да. Но там са не само старите кариери. Има и свързани една с друга пещери, както и изоставени минни тунели, които не са показани на картите. Местността е дива. Гъста гора, трънаци и никакви пътища. Близнаците Горт са родени и отгледани в тези хълмове. Могат да се крият там до края на света.
— Интересна ситуация.
При приключване на разговора Гърни чу звънването от електронно писмо, пристигнало на компютъра. Беше сателитната карта на пътеките, обещана от Торес. Докато нагласяше екрана на лаптопа за по-детайлен преглед, телефонът му звънна пак.
Беше Кори Пейн с потрепващ от възбуда глас:
— Гледа ли го?
— Да.
— Как ти се стори?
— Бигс ми се струва свестен човек. По-свестен от повечето политици.
— Той разбира проблема. Единственият, който го разбира!
— Проблемът за неуважението?
— Неуважение е друга дума за омаловажаване. Буквалното омаловажаване на черните от белите. Омаловажаването на безпомощните от властимащите. Омаловажаването на слабите от силните, които държат всичко да става по техния начин. Те стъпкват жертвите си в пръстта, в прахоляка. От време на време тези случки — тези безконечни омаловажавания — водят до гняв. Маниаците отгоре наричат този гняв „разпадане на цивилизацията“. Знаеш ли какво всъщност е той?
— Ти ми кажи.
— Това е естествената човешка реакция към непоносимото неуважение. Нападението над сърцето, над душата. Омаловажаването, което ме прави по-незначителен от теб. Преди нацистите да убият евреите, първо са ги направили по-малко значителни, по-малко граждани, по-малко хора. Виждаш ли ужаса в тези думи? Ужасът да направиш един човек по-нечовек от друг?
— Това ли прави баща ти?
Гласът на Пейн прояждаше като киселина.
— Бил си в една стая с него, нали? Гледал си го? Слушал си го? Видя го по телевизията в любовен танц с този негодник Флин, нали? Чу го да нарича собствения си син убиец? Що за човек е той според теб?
— Твърде мащабен въпрос ми задаваш.
— Нека го опростя. Според теб добър човек ли е, или е лош?
— И този въпрос не е никак прост. Но аз съм ти приготвил по-елементарен — за онази хижа, където си му помагал с гилзите.
— Какво за нея?
— Заключена ли е?
— Да. Но може да се влезе, ако знаеш къде е резервният ключ… — любопитството май разреди жлъчта в гласа на Пейн. — Смяташ, че нещо там ще ти подскаже онова, което искащ да знаеш?
— Възможно е. Къде е ключът?
— Ще трябва да използваш приложението с компас на телефона си. Започни от североизточния ъгъл на хижата. Тръгни на изток и върви десетина метра, докато стигнеш до малко парче син гранит, катурнато в тревата. Ключът е отдолу. Или поне беше там в деня, когато татко ме заведе в хижата.
— Знаеш ли дали други членове на клуба използват имота по това време на годината?
— Използва се само през ловния сезон. Знаеш ли какво търсиш?
— Ще го позная, когато го видя.
— Пази си гърба. Ако баща ми реши, че си опасен за него, ще накара Търлок да те убие. След това ще натопи някого. Вероятно мен.
42
След като приключи разговора, Гърни остана в креслото до камината да умува върху казаното от Пейн и страстта, с която прегръщаше анализа на проблема, направен от Мейнард Бигс.
Що се отнася до същинското интервю, детективът не успяваше да сдържи дълбокото си отвращение от Карлтън Флин и отново си повтори колко ясен признак за нечестност е фактът, че някой се обявява за търсач на истината. Когато хората се самоопределят за „праволинейни“, обикновено това се свежда просто до злонравна самовлюбеност.
Гърни отново насочи вниманието си към компютъра и сателитната карта, която Торес му бе изпратил с маршрута от Клап Холоу до ловното стопанство. Четирите километра, които бе маркирал, минаваха през поредица от три разклонения, като на първото и второто се завиваше надясно, а на третото — наляво, преди да се стигне до няколко просеки, нанизани като верига до дълго тясно езеро. Разположената на първата от поляните хижа беше обозначена и с джипиес координати.
Гърни запомни числата, както и приблизителните разстояния от Клап Холоу до всяко от разклоненията на черния път. Изглеждаше достатъчно просто, ако приеме, че пътеките са проходими.
Размисълът му бе прекъснат от пискливия писък на алармите за дим, които подсказаха прекъсване на електричеството. Беше светнал само една лампа, тази до креслото, и тя угасна.
В началото Гърни остана на място. Кратките прекъсвания на тока бяха станали привични, откакто местната електроснабдителна компания намали разходите за рутинна поддръжка. След като минаха няколко минути и електричеството не бе възстановено, той все пак се обади на номера за спешни случаи на компанията. Автоматизираната система го информира, че в района му не е известно да има прекъсване, но съобщението му ще бъде препратено на съответния отдел и представител на компанията скоро ще се погрижи за проблема. Вместо да чака в тъмното до отстраняване на проблема или до въпросното „скоро“, детективът реши да пусне генератора — захранван с газ апарат, разположен на малката задна веранда и свързан с таблото в мазето.