Излезе през страничната врата и заобиколи къщата. Вече минаваше девет. Здрачът се бе превърнал в нощ, но поради пълнолунието нямаше нужда от фенерче.
Генераторът палеше с корда. Гърни хвана дръжката и я дръпна енергично няколко пъти. Когато двигателят не запали, се наведе да се увери, че клапата и ръчката за подаване на газта са в съответните позиции. След това отново хвана кордата.
Докато се наместваше, за да има опора, забеляза с ъгълчето на окото си движеща се светлинка. Вдигна поглед и я откри на ъгловата подпора на верандата, точно над главата си. Беше малка, кръгла и яркочервена. Гърни се хвърли от стъпалото на верандата в ивицата неокосена трева. Почти едновременно с това чу отгласа от удара на куршума в подпората и по-острото изпукване на изстрела някъде от върха на горното пасище.
Докато пълзеше през гъстата влажна трева към най-близкия ъгъл на къщата, внезапно чу форсирането на двигател. Претърколи се и извади беретата от кобура на глезена. Но пискливият рев на двигателя се отдалечаваше. Детективът осъзна, че стрелецът не слиза от хълма към него. Насочваше се в обратна посока — през боровата гора към северния хребет.
Самият той остана заслушан, докато воят на мотоциклета заглъхна напълно в нощта.
Торес пристигна в имота на Гърни час след нападението. След няколко минути го последваха Гарет Фелдър и Шелби Таунс в буса за обработка на местопрестъпления. Гърни можеше и сам да изрови куршума от подпората, но винаги беше най-добре нещата да се вършат по правилата, да стигнат от местопрестъплението до балистичната експертиза по официалната верига.
Вече и бездруго беше заобиколил леко местните сили на реда и не искаше да увеличава броя на нередностите. Беше докладвал инцидента на Торес, а не в полицията на Уолнът Кросинг и остави на него да се оправя с юрисдикцията. Щеше да е загуба на време да включва местните в първоначалната реакция на инцидент, който имаше смисъл само в контекста на разследване, което се провежда в Уайт Ривър.
Докато криминолозите се занимаваха отвън, Торес седеше до камината заедно с Гърни, задаваше въпроси и си водеше бележки по старомодния начин — с тефтер и химикалка. Генераторът, който Гърни бе успял да запали след изчезването на стрелеца, успокоително бръмчеше в съпровод на разговора им.
След като Торес записа основните факти, затвори тефтерчето и погледна притеснено детектива.
— Някаква идея защо те е избрал за мишена?
— Вероятно някой мисли, че знам повече, отколкото в действителност.
— Смяташ ли, че може да е бил Кори Пейн?
— Нямам причини да мисля така.
Торес помълча.
— Смяташ ли да се възползваш от картата с информация, която ти пратих?
Преди детективът да му отговори, на плъзгащата врата се почука. Гърни отиде да отвори. Влезе Фелдър, очевидно развълнуван.
— Две открития. Първо, куршумът е калибър 30–06 с метална обвивка, точно като другите два. Второ, прекъсването на захранването е предизвикано от това, че захранващият кабел към къщата е отрязан.
— Как така отрязан? — смути се Гърни.
— Предполагам, че с помощта на добре изолирана ножица за кабели.
— А къде е направен разрезът?
— Долу до хамбара ти. В подножието на последния стълб на компанията на градския път, на мястото, където кабелът към къщата е вкопан в земята.
Аварийният екип от електроснабдяването пристигна малко след като Торес, Фелдър и Таунс си тръгнаха. Гърни им посочи щетата, която според него беше резултат от вандализъм. Предположението му беше посрещнато с известен скептицизъм, но той не виждаше смисъл да дава по-реалистично обяснение.
След това се обади на Джак Хардуик, качи се в субаруто и потегли към селската къща, която Джак държеше под наем. Искаше за пореден път да изложи идеите си за случая на скептицизма му. Освен това едва ли би могъл да спи нормално в своя далеч необезопасен дом.