— Боже, Гърни, ако всеки политик с надежди за голямо бъдеще започне да изтребва онези, които може да му се изпречат на пътя, Вашингтон щеше да е затънал до пишката в трупове… — Хардуик вдигна бутилката си и замислено отпи дълга глътка. — Дали случайно си гледал предаването на Карлтън Флин, преди да стрелят по теб?
— Гледах го.
— Какво мислиш за Бигс?
— Свестен е. Загрижен. Автентичен.
— Всички качества, които гарантират загубата. Иска да подходи честно и безпристрастно към расовите проблеми. Бекерт просто го сърбят ръцете да заключи проблемните копелета и да изхвърли ключа. Хич не е чудно, че печели с чутовна преднина.
— Освен ако…
— Освен ако не успееш да изкараш видеозапис, в който пържи живи котенца.
Гърни нагласи алармата на телефона за 3:45, но се събуди по-рано. Използва малката баня на горния етаж до спартанската спалня, където Хардуик го настани за през нощта. Облече се на светлината на нощната лампа, закопча на глезена си кобура с беретата и тихичко слезе по стълбите.
Лампата в кухнята светеше. Хардуик седеше на малката маса и зареждаше пълнителя на пистолета си с петнайсет патрона. Кутията с муниции стоеше отворена до чашата му с кафе.
Гърни спря на прага и погледна въпросително пистолета.
Хардуик го озари с една от най-бляскавите си усмивки, докато вкарваше последния патрон в пълнителя.
— Реших да ти бъда навигатор при пътуването до хижата.
— Мислех, че го смяташ за лоша идея.
— Лоша ли? Това е най-шибаната идея, която съм чувал. Лесно може да доведе до враждебен сблъсък с въоръжен противник.
— И?
— Отдавна не съм стрелял по никого и възможността ми допада… — бляскавата усмивка засия за миг и угасна. — Искаш ли кафе?
43
Пълната луна се бе спуснала по-ниско на небето и поради рядката мъгла, която отразяваше блясъка на фаровете, пътуването от Дилуид до Клап Холоу отне близо час. Гърни караше субаруто. Хардуик го следваше в червеното Джи Ти О, за да имат резервна кола за всеки случай. Не бяха обсъждали какъв точно се очаква да е случаят.
Когато стигнаха до кръстовището на черните пътища, Хардуик вкара колата на заден в разклонението, което водеше към кариерите — достатъчно далеч, за да не се вижда, — и после се качи в субаруто при Гърни.
Детективът провери километража, включи автоматичната трансмисия на режим с по-ниска скорост и подкара полека по пътя към ловното стопанство.
Беше половин час преди изгрев. В гъстата борова гора не проникваше нито лъч лунна светлина. Дървесните стволове хвърляха странни, променливи сенки в мъгливите лъчи на фаровете, докато колата се прокрадваше напред по дълбоките коловози. Гърни свали предните прозорци и се заслуша напрегнато, но не чу нищо освен звуците, издавани от собствената му кола и от стърженето на някой ниско надвиснал клон по покрива. В купето нахлуваше студен и влажен въздух. Радваше се, че прие предложения от Хардуик лек шлифер.
Пристигнаха при първото от двете разклонения и километражът показваше същото разстояние като на картата на Торес. На третото кръстовище нарочно свиха в грешното разклонение и продължиха напред, докато детективът не се увери, че колата не се вижда от пътя към ловното стопанство.
— Ще я оставим тук и ще отидем пеша — заяви Гърни, като си сложи маската и ръкавиците. Хардуик намъкна ниско на главата си вълнена шапка, добави слънчеви очила и уви шал около откритата част от лицето си. Двамата включиха фенерчетата на телефоните, слязоха от колата и се върнаха назад до разклонението, а оттам продължиха по правилния път. Скоро стигнаха до голям плакат, закован за ствола на крайпътно дърво.
ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО!
ЛОВНО СТОПАНСТВО „УАЙТ РИВЪР“
НАРУШИТЕЛИТЕ СЕ ПРЕСЛЕДВАТ ОТ ЗАКОНА
На четвърт миля по-нататък пътят завършваше на широка, затревена поляна. Едва тук Гърни забеляза и първите намеци за зазоряване в мъгливата мараня. От другата страна на поляната едва-едва се различаваше плоската и равна сива повърхност на езеро.
Отляво фенерчето му разкри тъмното туловище на дървена хижа. От картата на Торес знаеше, че именно нея ползват Бекерт и Търлок. Помнеше, че по брега на езерото има дузина сходни просеки и постройки, свързани с път, който в противоположната посока в крайна сметка стигаше до детската площадка в Уилард Парк.
— Ще проверя вътре — предложи Гърни. — Ти поразгледай отвън.
Хардуик кимна, разкопча обезопасителния ремък на кобура си и тръгна към отсрещната страна на хижата. Гърни премести беретата от кобура на глезена в джоба на шлифера и се приближи до дървената постройка. Влажният ветрец тук разнасяше силно ухание на бор и езерна вода. При приближаването си забеляза, че хижата е построена върху традиционна основа от бетонни блокове, което предполагаше, че под тях има място поне колкото да пропълзи човек.