Обърна телефона си от фенерче на компас и изпълни инструкциите на Пейн — първо отиде до североизточния ъгъл, а оттам закрачи на изток до парче гранит, широко една педя.
Вдигна го и откри отдолу найлонова торбичка. Пак превключи на фенерче и видя, че в нея има два ключа вместо единия, споменат от младежа.
Върна се до хижата. Първият изпробван ключ отключи вратата. Тъкмо когато Гърни се канеше да я отвори, Хардуик се появи от другата страна на сградата.
— Намери ли нещо?
— Пристройка с химическа тоалетна. Малък генератор. Голяма барака с голям катинар.
Гърни му подаде втория ключ:
— Опитай този.
— Надявам се, че не е пълна с паяци — отвърна Хардуик, взе ключа и се запъти натам, откъдето бе дошъл. — Много ги мразя, мамка им!
Гърни бутна вратата на хижата. Завъртя насам-натам фенерчето, влезе предпазливо и бавно закрачи към средата на обширната стая с борова ламперия. В единия й ъгъл имаше печка, мивка и малък хладилник, който без съмнение работеше с помощта на генератора, когато хижата се използваше. В другия край забеляза пропанова горелка, спартански диван и две твърди на вид кресла, разположени под прав ъгъл спрямо дивана. Право пред него бе разположена правоъгълна маса върху правоъгълен килим с правоъгълна шарка. Зад масата имаше стълба към тавана.
Любопитен дали отдолу под хижата наистина има пространство, той започна да търси вход към него. Обходи стаята, втренчен в дъските на пода. Върна се там, откъдето беше тръгнал, премести масата, нави килима и насочи фенерчето към пода отдолу.
Ако не беше лъскавата никелирана халка, можеше да го пропусне — толкова прецизно беше подравнен капакът с околните дъски. Гърни се наведе, пъхна пръст в халката и откри, че капакът се отваря лесно на безшумни панти. Светна с фенерчето си в пространството отдолу и се изненада, като видя, че е дълбоко почти колкото нормално мазе.
Спусна се по простичките дървени стъпала. Когато стъпи на бетонния под, се оказа, че главата му едва минава под оголените дъски на пода отгоре. Всичко в лъча на фенерчето му изглеждаше забележително чисто — никакъв прах, паяжини и мухъл. Въздухът беше сух и без мирис. До едната стена бе поставен дълъг тезгях, а на дъската над него висяха редици инструменти — триони, отвертки, гаечни ключове, чукове, длета, свредла, рулетки, скоби, всяка група организирана по размер от ляво надясно.
Стената напомни на Гърни за начина, по който монахините от началното му училище подреждаха децата на двора след междучасие, преди да ги изпроводят обратно в сградата — по ръст, от най-ниското до най-високото.
Като повечето му детски спомени и този беше неприятен.
Отново насочи вниманието си към настоящата задача и забеляза, че единственото празно място на дъската се намира близо до края на редицата с уголемяващи се скоби. Липсващата го подсети за разговора с Пол Азиз и снимките на въжетата от местопрестъплението, на които се виждаха приплеснати отпечатъци, съответстващи на употребата на скоба.
До отсрещната стена видя камара дървени летви със сечение пет на десет сантиметра. Бавно обиколи подземието, за да се увери, че не е пропуснал нищо съществено. Провери пода, стените, пространството между гредите над главата си. Не откри нищо необичайно освен забележителния ред и отсъствието на прах.
Когато стигна до единия край на купчината летви, откри, че е дванайсет реда висока на дванайсет реда широка. Краищата от тази страна бяха съвършено подравнени, нямаше нито една летва дори на милиметър настрани. Хрумна му, че подобна вманиачена загриженост за симетрията може да се окаже основание за медицинска диагноза.
Докато заобикаляше съвършената триметрова купчина, погледът му бе привлечен от неравна сянка в другия й край. Спря, насочи лъча на фенерчето към отсрещната страна на купчината и видя, че една от летвите стърчи съвсем леко — забелязваше се само защото другите бяха безупречно подредени.
Стори му се много невероятно фабрично подрязана летва да излезе от производствения процес с половин пръст допълнителна дължина. Остави телефона на стъпалата с насочено към купчината фенерче и се зае се да я размества ред по ред.
Когато стигна до стърчащата летва, за втори път от замесването си в случая почувства несъмнена възбуда.