Средните участъци на четири летви в средата на купчината бяха отрязани и от двата им края стърчаха само по петдесетина сантиметра. В резултат се получаваше тайник, широк и дълбок по две летви и дълъг — четири. Отрязаните парчета дърво бяха подредени в една линия с останалите с изключение на това, чийто край стърчеше.
За което си имаше причина. Краят не можеше да се изравни със съседните заради съдържанието на тайника в средата — „Уинчестър Модел 70“ с плъзгащ се затвор, от който лъхаше ясно доловима миризма на оръжие, с което е стреляно скоро; лазерен мерник с червена точка, заглушител и кутия патрони 30–06 с метална обвивка.
Гърни предпазливо се върна до стълбите. Тъкмо се измъкваше през отворения капак в основната стая на хижата, когато Хардуик нахълта през входната врата. На слабата светлина се виждаше, че си е свалил очилата, шапката и шала, които по идея трябваше да прикриват самоличността му от възможните охранителни камери.
— Няма нужда от ски маската — подметна той на Гърни. — Намерихме онова, което ни трябва.
— Намерил си нещо?
— Използвана желязна дамга — той вмъкна малка драматична пауза. — Откъде знам, че е използвана? Понеже по буквите й има залепнали късчета изгоряла кожа. Буквите впрочем са РИС.
— Божичко!
— Това не е всичко. Има и червен кросов мотор. Като онзи, който са видели да изчезва от Поултър Стрийт. Ти намери ли нещо?
— Пушка. Вероятно пушката. Скрита в куп дъски в мазето.
— Възможно ли е да сме хванали гадните копелета за топките? — вътрешният скептицизъм на Хардуик видимо се бореше със задоволството от успешния лов. Той се огледа подозрително и лъчът на фенерчето му спря на тавана.
— Какво има там?
— Нека проверим! — Гърни го поведе нагоре по стълбата и се озова в голяма стая над кухнята. Долната страна на стръмно наклонения покрив беше обкована с борови дъски със силен аромат. Имаше две легла, по едно от всяка страна, оправени по конец като в армията. В долния край на всяко стоеше по една ниска пейка, а подът помежду им беше застлан с правоъгълен килим. Помещението се отличаваше със същата вманиачена подредба като навсякъде другаде в хижата — само прави линии, прави ъгли и нито прашинка.
Гърни се наведе да провери едното легло, Хардуик — другото. Той заопипва под дюшека и не след дълго се натъкна на нещо студено, гладко и метално. Вдигна матрака и разкри тънък ноутбук. Почти веднага Хардуик попадна на мобилен телефон, залепен под таблата на другото легло.
— Остави всичко където е — натърти Гърни. — Трябва да повикаме подкрепление, да докараме криминолозите.
— Кого смяташ да повикаш?
— Окръжният прокурор. Клайн може да изиска временно прехвърляне на Торес и криминолозите в своя екип, но това трябва да е негово решение. Ключът занапред е разследването и свързаните с него служители да се управляват от структура извън полицейското управление.
— Друг вариант би бил шерифската служба.
На Гърни му се повдигна само от мисълта за Гудсън Клуц.
— Предпочитам Клайн.
Хардуик го озари с ледена усмивка:
— На Шеридън всичко това ще му дойде нанагорно, нали е голям фен на Бекерт. Тежко ще му бъде да види голямото лайно, засмукано в канала. Как според теб ще постъпи в случая?
— Ще разберем.
Хардуик присви очи.
— Смяташ, че малкото лайно ще се опита да извърти някакъв номер с дамгата и пушката, за да не признае, че е сгрешил?
— Ще разберем… — Гърни превключи телефона си от фенерче на набиране.
Зверски лай и вой го прекъснаха на средата на набирането. Звучеше като побъркана глутница от… какво? Вълци? Койоти? Във всеки случай животните бяха много, очевидно бяха готови за атака и приближаваха.
За броени секунди вледеняващата глъчка доби бясна сила и изглежда, се съсредоточи право пред хижата.
Трескавата свирепост на лая накара Гърни да настръхне.
Двамата с Хардуик посегнаха към оръжията си, свалиха предпазителите и се преместиха към открития ръб на таванската стая, откъдето ясно виждаха прозорците и вратата.
В глъчката отекна пронизително изсвирване и дивашкият лай замлъкна толкова внезапно, колкото бе започнал.
Двамата слязоха предпазливо по стълбата, Гърни вървеше първи. Пристъпи тихо към предната част на хижата и надзърна през единия прозорец. В началото не видя нищо освен тъмните прегърбени сенки на храсталаците около поляната. Тревата, която бе изглеждала тъмнозелена в лъча на фенерчето му, беше безлично сива в предутринната мъгла.