Выбрать главу

Веднага щом свърши да говори, привлекателната му секретарка влезе в стаята, понесла черен лакиран поднос със сребърен кафеник, две чаши, порцеланова захарница и каничка със сметана. Остави подноса на стъклената масичка за кафе.

Когато тя излезе, Гърни попита направо:

— Какво искаш от мен, Шеридън?

— Просто искам да съм сигурен, че мога да разчитам на прозренията и съветите ти… за да стигнем до спокойни води.

Гърни поумува върху очевидната си трансформация от ракета с топлинно насочване в морски лоцман и безкрайните запаси двуличие на прокурора.

— Искаш да остана в разследването, така ли?

— За да разплетем останалите възли. Да разнищим целия случай. Да осигурим приемственост. — Когато Гърни не реагира, Клайн добави: — Ти диктуваш условията!

— И ще съм свободен да проуча накъде водят нишките, без да ми се пречи?

Прокурорът видимо подскочи при последната дума, но след това въздъхна нещастно.

— Трябва ни известна яснота по отношение на мотивите за всяко от четирите убийства. Плюс това на Търлок. Наложително е да научим кой е виновникът. Трябва да намерим и братята Горт. Можеш да се заемеш с всеки от тези въпроси по начина, по който искаш.

— Ще ми трябва пълен достъп до Торес, Фелдър, Трешър, лабораторния персонал, балистиката и прочее.

— Няма проблеми — Клайн го погледна притеснено. — Е… ще го направиш ли?

Гърни не отговори веднага. Запита се отново защо се занимава с това, с което се е захванал. Истинските му мотиви, разбира се, бяха прости. Щеше да доведе случая докрай заради обещанието, дадено на съпругите на убитите полицаи. И заради смъртта на Джордан и Тукър, която заслужаваше да й се отдели също толкова сериозно внимание, колкото и на тези на Стийл и Лумис. Също и поради това, че разкриването на убийствата им, заедно с това на Търлок, навярно щеше да изложи на показ скритите корупционни практики. А затварянето на толкова открити рани може би щеше да доведе до подобие на мир в Уайт Ривър.

Тези мотиви бяха реални и важни. Но той знаеше, че напред го тласка и друг, не толкова алтруистичен стремеж, нещо в самата тъкан на мозъка му — неутолимото желание да знае, да има обяснение за всичко. Това бе движещата сила през цялата му кариера, а вероятно и през целия му живот. Нямаше избор.

— Нека Марк Торес ми се обади.

* * *

Гърни получи обаждането от Торес, преди да измине и една трета от пътя за Уолнът Кросинг.

— Окръжният прокурор ме помоли да те снабдя с каквато информация ти е необходима, особено онова, което се изясни, след като напусна местопрестъплението вчера. Моментът удобен ли е?

Гърни видя, че приближава оранжерията на Снук и реши, че мястото е подходящо за спиране.

— Да, удобен е! — Отби в дългия тесен паркинг на градинския център. — Докога останахте?

— Цял ден и цяла нощ. Гарет и Шелби поставиха халогенни лампи и работиха до сутринта.

— Разкажи ми за находките.

— Ами, първо Пол Азиз снима цялото място, после трупа на Търлок и накрая всички улики, преди да ги опаковаме и маркираме. Повечето предмети, които откри, бяха вътре в бараката и около нея — там, където твоят тип Хардуик намери дамгата. Отзад открихме заровени два чифта дрехи с петна от кръв, които съответстваха на местата на охлузванията по труповете на Джордан и Тукър. В бараката имаше намотка въже, пасна точно на парчето, открито при близнаците Горт — което, изглежда, свързва Бекерт и Търлок с убийствата на детската площадка, както и с опита да се натопят братята за тях. На задната седалка на атевето се натъкнахме на кървави петна. Трешър направи бърз полеви тест за кръвни групи — съвпадат с тези на Джордан и Тукър.

— Имаше ли отпечатъци по волана на атевето?

— Стари, размазани и безполезни.

— А по дръжките на онзи мотор „Ямаха“?

— Същата работа. Но отпечатъците на Бекерт се срещат и на различни други места по атевето, а тези на Търлок — на капачката на резервоара на мотоциклета, което можеше да се очаква, тъй като атевето е регистрирано на комисаря, а моторът — на заместника му. И като стана дума за отпечатъци, тази сутрин най-сетне получихме отговор от лабораторията за онази химикалка, която намерихте в двора зад къщата на Поултър Стрийт. Отпечатъкът на нея определено е на Търлок.