— Това си е сериозна купчина доказателства.
— Има и още. В огнище в гората зад бараката намерихме останки от бейзболна бухалка и палка — вероятно оръжията, използвани срещу Джордан и Тукър, — плюс две спринцовки от фабрично заредените.
— Използвани?
— Използвани и хвърлени в огъня заедно с бухалката и палката. Но надписът на едната не беше изгорял напълно. Беше останало достатъчно, за да може Трешър да потвърди, че е пропофол.
— Значи купчината продължава да расте.
— Има и още. Помниш ли онази вечер у вас, когато Гарет заяви, че кабелът ти бил прерязан с някакви резачки? Намерихме точно такива под хлабавите дъски на пода на бараката.
— Доста продуктивна вечер.
— Не съм споменал още най-интересната находка — чифт клещи, които доказват, че беше прав… — Торес вкара драматична пауза.
Гърни мразеше драматичните паузи.
— Какво имаш предвид?
— Под мивката в хижата стоеше малък комплект инструменти. Гарет смята, че клещите в комплекта са оставили следите на сменените дръжки на казанчетата. Ще накара лабораторията да направи сравнение, за да са сигурни, но обикновено се оказва прав за подобни неща.
Гърни усети задоволство от това, че се движи по правилния път.
— Нещо друго?
— Може и да има. Онзи ноутбук и телефонът, които намерихте на тавана в хижата, бяха защитени с парола, така че ги пратихме в криминалната компютърна лаборатория в Олбъни и се надяваме към края на седмицата да имаме новини и за тях.
— Всичко това ми звучи като мечтата на прокурора. Знаем ли вече защо Търлок се е появил в хижата точно в онзи момент?
— Така смятаме. Има две работещи с батерии безшумни алармени системи, активират се от движение — една в хижата и една в бараката. Бяха програмирани да се свържат с определени телефонни номера, вероятно единият е на Търлок, което би обяснило появата му. Гарет има проблем със защитния код, който скрива номерата, така че изпратихме устройствата в Олбъни заедно с телефона и компютъра.
— Някакви следи за местонахождението на Бекерт?
— Още не. Телефонът му очевидно е изключен. Съпругата му твърди, че няма представа къде е. Прокуратурата е пуснала заповед за обиск в къщата им, в случай че тя откаже достъп. Бекерт, изглежда, няма лични приятели, така че не срещаме съдействие. Следим кредитните му карти. Засега няма дейност. Видян е да напуска управлението около пет и половина онази вечер. Но не сме открили човек, който да го е виждал след това. Съпругата му е била на някаква тридневна почивка с приятели и твърди, че няма представа по кое време се е прибрал снощи и дали изобщо се е прибирал.
— Взел ли е колата си?
— Вероятно. Със сигурност знаем само, че я няма на паркинга на управлението.
Последва мълчание, докато Гърни умуваше върху изчезването на комисаря в нощта преди инцидента в ловното стопанство.
Торес заговори първи:
— Направо изумителна история!
— Кое?
— Как се оказваш прав за всичко. Помня най-първото събрание, на което дойде, недоверието ти в предположенията по случая. Все едно незабавно разбра, че нещо не е наред с основната хипотеза. Още тогава си личеше, че Бекерт и Търлок са притеснени от въпросите, които задаваш. Сега знаем защо.
— Все още ни предстои дълъг път. Има много неизяснени въпроси.
— Това ми напомня за един твой коментар покрай видеото от стрелбата по Стийл — червената лазерна точка на темето му, докато патрулираше по ръба на тълпата. Ти се чудеше защо точката го следва толкова дълго. Не каза ли, че било поне две минути?
— Точно така.
— А откри ли защо?
— Не още.
— И все така го смяташ за важно?
— Да.
— На мен ми се струва същинска дреболия.
Гърни не коментира. Но си мислеше, че най-често малките камъчета обръщат колата, особено тези, в които не виждаш никакъв смисъл.
45
След края на разговора с Торес Гърни остана пред оранжериите на градинския център. С надеждата Роб Снук да не го забележи той се облегна на седалката си и се опита да прочисти съзнанието си и да подреди задачите до края на деня.
Оказа се, че прочистването на съзнанието не е толкова лесно. Нещо го гнетеше, макар да не беше сигурен точно какво. Може би проточилото се отсъствие на Мадлин? Винаги се чувстваше странно, когато тя отсъстваше от дома и телефонните разговори не намаляваха напрежението му.
Беше я осведомил за откритията си в ловното стопанство предишната вечер и за убийството на Търлок, минус най-ужасните подробности. Беше я предупредил все още да не казва нищо на Ким и Хедър, като добави, че има среща с прокурора, за да си изяснят положението. Тя му съобщи, че ще остане в хотела на медицинския кампус на „Мърси“ поне още двайсет и четири часа — чак тогава се очакваше да пристигнат роднините на Стийл и Лумис. Напомни му да напълни хранилките и да пуска кокошките в ограденото им дворче. Той й каза, че я обича и му липсва, Мадлин отговори със същото.