Това, което детективът не спомена, беше опита да го застрелят. Първоначално си каза, че не иска да я стряска с перспективата за вероятно продължаваща опасност. Ден по-късно — с намерената пушка, мъртвия Търлок и очевидно миналия в нелегалност Бекерт — се самоубеди, че го прави, тъй като вече няма опасност и следователно не е спешно да обсъждат проблема. Но, седнал срещу парниците на Снук, вече трябваше да признае, че винаги е смятал за подозрително, когато някой предлага различни причини за едно и също заключение.
Мъдър приятел навремето беше коментирал, че колкото повече оправдания изтъква някой за поведението си, толкова по-малко вероятно е да са истинската причина.
Вероятно именно това притесняваше Гърни — не толкова отсъствието на Мадлин, колкото собствените му увъртания. Закле се да е по-открит в следващия си разговор с нея. Това просто решение повдигна духа му и той излезе от паркинга вече съсредоточен върху това да стигне до дома си, да прегледа материалите по случая и да се опита да разгадае несъвпадащите подробности.
Двайсет и пет минути по-късно, докато караше през долното пасище към къщата и се чудеше коя папка да подхване първо, с изненада забеляза до една от цветните лехи Мадлин със сламената й градинарска шапка.
На слизане от колата я завари коленичила в лехата до градинката с аспержите. Садеше делфиниумите, които Гърни бе донесъл у дома преди два дни. Изглеждаше бледа и изтощена.
— Станало ли е нещо? — попита детективът. — Мислех, че ще пренощуваш в болницата.
— Роднините пристигнаха по-бързо от очакваното. А и аз бях по-скапана, отколкото очаквах… — Мадлин остави лопатката си до цветята и поклати глава. — Ужасно е. Ким е пълна с толкова потискан гняв! В началото го държеше в себе си. Но сега започва да се излива. Хедър е по-зле. Напълно се е затворила. Все едно изобщо я няма… — Тя замълча за момент. — Мога ли да им съобщя нещо за напредъка, който си постигнал? Онова, което ми разказа по телефона снощи, е голяма новина. Може да им донесе някакво облекчение… или да ги разсее.
— Все още не.
— Защо не?
— Текущият статут на разследването не е нещо, което…
Съпругата на детектива го прекъсна:
— Да, да, знам го. Просто… Толкова е ужасно да не знаеш нищичко! Надявах се просто… — Тя взе лопатката си, после пак я остави и се изправи. — Проведе ли срещата с Клайн?
— Оттам се прибирам.
— Успяхте ли да стигнете до някакви изводи?
— Всъщност не.
— Какво искаше той?
— Принципно — помощта ми за приключването на случая. Всъщност — мълчанието ми. Последното, което му се ще, е медиите да открият, че ме е уволнил преди три дни, задето съм предположил, че схваща случая напълно погрешно.
— Какво му каза?
— Че ще довърша работата си.
Мадлин видимо се смути.
— Нима случаят не е приключен вече?
— И да, и не. Има много улики, фатални за Бекерт и Търлок — това, което ти споменах по телефона, плюс още много неща, открити снощи и тази сутрин, включително фактът, че Бекерт очевидно е изчезнал.
— Изчезнал ли? Това не го ли прави беглец от закона?
— Не знам какъв термин ще използва Клайн публично, но ми се струва разумно определение. Новите доказателства не оставят особено съмнение за участието му в убийствата на детската площадка, както и в покушенията. Така че всичко се обърна наопаки и практически Кори е оправдан от всяка гледна точка.
Мадлин остави лопатката си и го погледна в очите:
— Долавям ли съмнение в гласа ти?
— Просто имам чувството, че пропускам нещо. Трудно ми е да напасна риска и бруталността на убийствата с потенциалната бъдеща печалба.
— Не се ли случват такива неща? Има хора, простреляни заради чифт маратонки…
— Случват се. Но не и като част от добре премислен план. Кори е убеден, че всичко е заради политическото бъдеще на Бекерт — елиминира хората, които могат да му създадат проблеми.
— Смяташ ли, че е способен на това?
— Достатъчно студено влечуго е. Но все пак изглежда прекалено. Има нещо в печалбата, което не проумявам. Може би задавам грешните въпроси.
— Какво имаш предвид?
— Преди години в академията посетих курс по следователски техники. Една сутрин инструкторът ни попита: „Защо елените винаги се втурват пред колите нощем?“. Получи куп отговори. Паника, дезориентация, предизвикана от фаровете, еволюционна дисфункция. Накрая ни посочи, че в самия въпрос има грешно предположение. Откъде знаем, че елените винаги го правят нощем? Може би повечето от тях не търчат по шосето, но ние не го осъзнаваме, понеже виждаме само онези, които го правят. Както той посочи, има подвеждане, скрито във фразата „втурват се пред колите“, — звучи така, сякаш тази дейност е нещо поначало проблематично. Да предположим, че перифразираме въпроса по друг начин: „Защо някои елени се опитват да пресекат пътя пред приближаваща кола?“. Такъв начин на задаване предлага различен набор възможни обяснения. Тъй като елените са много териториални, вероятно първият им инстинкт в миг на опасност е да тръгнат към онази част от територията си, която смятат за най-сигурна. Вероятно просто инстинктивно се насочват към безопасно място. Другите елени в близките околности може би тичат в противоположна посока, встрани от пътя, за да стигнат до своите безопасни места, но е по-малко вероятно да ги забележим, особено нощем. Така или иначе, изводът му беше прост. Ако задаваш грешни въпроси, няма да стигнеш до истината.