Нетърпението на Мадлин си личеше.
— Е, кой въпрос за случая според теб задаваш грешно?
— Ще ми се да знаех…
Тя остана вторачена в мъжа си дълго време, преди да попита:
— А сега какво следва?
— Ще прегледам случаите, ще потърся какво трябва да се свърши и ще го свърша.
— И ще докладваш отново на Клайн?
— В даден момент. Той ще е доста доволен да не върша нищо, стига да не му клатя лодката и да не го показвам в лоша светлина.
— Понеже има собствени политически амбиции?
— Вероятно. До вчера това означаваше да се качи на борда на Бекерт. Предполагам сега вижда бъдещето си като солово изпълнение.
Мадлин се изправи и отърси пръстта от дланите си. Усмивката й не беше щастлива.
— Ще се прибирам. Искаш ли да направя нещо за обяд?
Малко след това, докато безмълвно довършваха обяда си, на Гърни му хрумна, че ако не й каже за прерязания кабел и последвалия изстрел сега, вероятно няма да го направи никога. Затова й разказа, като описа събитието колкото се може по-незаплашително — все едно Бекерт или Търлок са стреляли по къщата, когато е излязъл да запали генератора.
Тя го погледна изпитателно:
— Не мислиш ли, че се е целил в теб?
— Ако е искал да ме улучи, щеше да продължи да стреля.
— Откъде знаеш, че са били Бекерт или Търлок?
— На следващата сутрин намерих в ловната им хижа пушката, с която е направен изстрелът.
— А сега Търлок е мъртъв.
— Да.
— И Бекерт се крие.
— Така изглежда.
Мадлин кимна намръщена.
— Тази случка с изстрела е била… по-предишната нощ?
— Да.
— Защо ти отне толкова време да ми кажеш?
Гърни се поколеба, но отговори:
— Мисля, че се страхувах да не пробудя спомените за случая с Джулиан Пери.
Изражението на жена му помрачня при споменаването за нахлуването в дома им по време на онази особено обезпокоителна поредица убийства.
— Съжалявам — увери я детективът. — Трябваше веднага да споделя.
Тя го изгледа продължително по начина, който го караше да се чувства прозрачен. След това взе чиниите им и ги отнесе в мивката.
Гърни потисна желанието да измисля още извинения. Влезе в кабинета си и извади материалите по случая. Дамгата и спринцовките свързваха Бекерт и Търлок пряко с убийството на членовете на АРС, така че той отвори общото досие на Джордан и Тукър.
Съдържаше изненадващо малко, освен доклада по случая, бележките от разпита на човека с кучето, намерил труповете; разпечатки на няколко от снимките на Пол Азиз, двата доклада от аутопсиите и бланка за напредък в разследването без особен напредък в нея, освен описание на влизането на Търлок в имота на братята Горт и доказателствата, които предполагаемо бе намерил там. Имаше и съвсем опростени сведения за жертвите. Според досието Тукър бил самотник без известни семейни връзки и лични приятелства извън АРС. Джордан бил женен, но нямаше признаци жена му да е била разпитвана, а само бележка, че е информирана за смъртта му.
На Гърни му беше ясно, че решението да се натопят Горт за убийството на Джордан и Тукър сериозно е стеснило обхвата на разследването и е елиминирало практически всички действия, които не са пряко свързани с този възглед към случая. Това решение бе породило зейнала информационна яма, която направо го сърбеше да запълни.