— Тя ли беше причината за раздялата със съпруга ви?
— Съпругът ми беше глупак. Това беше причината за раздялата ни.
Между двамата се възцари кратко мълчание.
Гърни попита дали Таня е виждала Марсел или Върджил през четиридесетте и осем часа преди смъртта им. Тя поклати глава. Той попита дали е забелязала или чула нещо, преди или след техните убийства, което може по някакъв начин да е свързано със случилото се.
— Нищо. Само фактът, че Блейз вече е единствен лидер на Алианса за расова справедливост — положение, което несъмнено й допада.
— Обича да командва, така ли?
— Копнее за властта. Прекомерно й харесва.
Гърни долови наченки на безпокойство в поведението на Таня. Искаше да запази отворена вратата за бъдещи разговори, така че реши да сложи край на този сега.
— Благодаря, че ми отделихте време да поговорим, Таня. Бяхте много открита. И това, което ми казахте, е много полезно. Благодаря!
— Не ме разбирай погрешно. Не съм тук, за да ти правя услуга. Каза, че полицията може да е забъркана в това, което се случи, и ще се радвам да го видя доказано и този-онзи да ги тикнат в панделата, където ги чакат с отворени обятия. Това ще ми подслади душата. Така че не го приемай погрешно. Живея в разделен свят и не съм от твоята страна на границата.
— Разбирам.
— Наистина ли? Знаеш ли защо това място тук е най-любимото ми в Уайт Ривър?
Гърни огледа старото гробище.
— Кажи ми.
— Пълно е с мъртви бели хора!
46
Пътят на Гърни от „Свети апостол Тома“ към междущатската го изведе на булеварда в покрайнините на Уилард Парк. При приближаването до главния вход се сети за снимките на Пол Азиз и реши да огледа детската площадка още веднъж.
Паркингът беше почти пълен — нищо учудващо в приятния пролетен следобед. Гърни намери място за колата и след това тръгна по пешеходната алея по ръба на окосената ливада, където се беше провела демонстрацията на АРС. Статуята на полковника беше оградена от жълта полицейска лента — очевидно усилие да бъде предпазена от събаряне, преди да се вземе официално решение за съдбата й. Макар че в парка гъмжеше от посетители, които се припичаха на слънце, играеха на фризби, разхождаха си кучетата или бяха излезли с дечицата си, детската площадка стоеше празна. Гърни се почуди колко ли време ще е нужно, за да изчезне зловещата й аура. Надраскана на ръка табела на бараката за наем на каяци гласеше: ЗАТВОРЕНО ДО ВТОРО НАРЕЖДАНЕ.
Косовете обаче продължаваха да се крият в гъстата тръстика по протежение на брега на езерото. Излетяха на орляк при приближаването на Гърни към водата, разкрещяха се и се надпреварваха да прелитат над главата му. Но когато той спря на едно място, птиците бързо изгубиха интерес и се върнаха отново в тръстиката.
Следите от атевето, документирани на снимките на Азиз, вече не се виждаха, но Гърни си спомняше къде са били. Отново погледна напречната подпора на катерушката с двете лъскави петна, които разговорът с фотографа го бе накарал да приеме за следи от скоби.
Започна да превърта наум сценарии, за да си представи вероятните стъпки, които биха били предприети за донасянето на двете жертви на това място и връзването им за конструкцията.
Ето ги Джордан и Тукър, тръгнали да вземат участие в среща на място, на което са доведени до безпомощно състояние посредством комбинация от алкохол и мидазолам. След това са закарани в хижата или по-вероятно в бараката зад нея. Там предполагаемо са били силно упоени с пропофол в подготовка за побой, разсъбличане и жигосване, за да се създаде илюзията за свирепо расистко нападение. След това е било необходимо да ги вържат за атевето на Бекерт и да ги прекарат от хижата до детската площадка по лабиринта от пътеки.
Гърни си представи атевето да излиза от гората в предутринния здрач, да се насочва към катерушката, да спира пред нея, докато студената мъгла се стеле пред лъчите на фаровете. Бекерт и Търлок са на предната седалка. Джордан и Тукър — голи, упоени, полумъртви, са на задната. Зад тях се намира щайга с намотки въже и здрава скоба.
Представи си Бекерт и Търлок да слизат с фенерчета, бързо да решават кого да вържат първи… и после какво?
Един от вариантите беше двамата заедно да вдигнат едната жертва и да изправят отпуснатото тяло с гръб към пречките. Докато единият от тях държи омаломощения, другият е могъл да вземе скобата и въжето, да върже края му около гърлото на пленника, да омотае останалата част около пречката зад тила му и чрез скобата да го задържи, за да не се свлече, докато затегне възлите. След това да върже торса и краката към по-долните пречки, за да е сигурен, че жертвата ще остане изправена. Междувременно най-вероятно ще е в ход бавно, смъртоносно задушаване…