В представата на Гърни процесът изглеждаше отвратителен, но възможен. След това му хрумна, че има и по-лесен начин, и то такъв, който не би изисквал почти никакви физически усилия. Всяка жертва би могла да бъде изтеглена през задната част на атевето и захвърлена на земята пред катерушката. След това едно от въжетата да бъде вързано под мишниците, а свободният край — преметнат през пречката и вързан за атевето, което да се подкара напред и по този начин да вдигне жертвата към пречката. Тогава скобата ще бъде използвана да задържи въжето на място, докато го отвържат от атевето, увият го около пречката и го вържат. И накрая жертвата може да бъде прикрепена в това гротескно изправено положение, като се затегне здраво остатъкът от въжето около краката, торса и — с фатален ефект, около шията.
По този начин несъмнено щеше да е по-лесно. Всъщност щеше да е толкова лесно, че отпадаше необходимостта от участието на двама души, което означаваше, че двойното убийство е могло да бъде изпълнено само от Бекерт или само от Търлок. Беше възможно дори единият да е действал без знанието на другия. При това положение Гърни се запита дали това има нещо общо с убийството на Търлок.
След като огледа за последно площадката и вече се обръщаше, за да се върне на паркинга, забеляза, че един от собствениците на кучета го наблюдава. Беше нисък, мускулест тип с къса подстрижка, посивяла коса и два добермана. Стоеше на около петдесет метра. Когато Гърни се приближи, забеляза гнева в очите на непознатия. Тъй като нямаше желание за сблъсък, детективът се придържаше към края на алеята.
— Хубави кучета — каза любезно, докато се разминаваха.
Мъжът не обърна внимание на комплимента и посочи детската площадка.
— Да не си някой от детективите, които разследват това чудо?
Гърни спря.
— Точно така. Да не би да разполагате с някаква информация?
— Просто двама от братята са си получили каквото им се полага.
— Защо мислите така?
— Уайт Ривър беше приятно място за живеене. Страхотен град да си отглеждаш децата. Безопасен и спокоен. А я го виж сега! Улицата, на която живея, беше чудесна. Трябва да я видиш днес. Общински жилища. Безплатен наем за безделниците. В съседство живее някаква откачалка, която носи само дашики[12]. Все едно наистина идва от Африка. Живее с две машини за бебета. Ние с теб плащаме за това! И знаеш ли какво? Има черен петел! И бели кокошки. Това е враждебно послание. Всяка година коли белите кокошки. В задния си двор. Така, че да мога да го видя. Отсича им главите. Но никога не закача черния петел. Как му викаш на това?
— А вие как му викате?
— Терористична заплаха, това е то. Ето за това трябва да се притесняваш!
— Искате ли да подадете оплакване?
— Нали това правя. Точно тук. Точно сега.
— За да подадете официално оплакване, трябва да посетите полицейското управление и да попълните…
Мъжът прекъсна събеседника си с отвратено махване на ръката:
— Загуба на време. Всички го знаят… — Обърна се рязко, дръпна каишките на кучетата и закрачи през ливадата, като мърмореше под носа си обиди.
Гърни продължи по алеята към колата си, замислен за поредното напомняне за страха и презрението във врящия казан, наречен Америка.
Докато се качваше в субаруто, му хрумна, че е редно да сподели с Марк Торес факта, че убийството на Джордан и Тукър би могло да е извършено от един човек. Набра номера. Както винаги, младежът вдигна бързо и звучеше ентусиазиран да чуе какво има да му каже Гърни.
Той обясни теорията си за самотния убиец.
Торес помълча известно време.
— Смяташ ли, че това би трябвало да промени фокуса на разследването?
— За момента просто трябва да имаме предвид тази възможност и да видим как приляга на останалото, което ще научим. Като стана дума, открихме ли дали Бекерт и Търлок имат алиби за нощта на убийството на Джордан и Тукър, или за нощта на покушението?
— Засега никой, с когото сме говорили, не си спомня да е бил с тях по това време. Но това не е изненадващо. Не е като да са общували с обикновените полицаи. Търлок докладваше само на Бекерт, а комисарят — само на кмета. Срещал си се с Дуейн Шакър, така че можеш да си представиш точно колко истинско докладване е имало в случая. Съпругата на Бекерт не ни беше от полза. Очевидно общественият й живот е бил натоварен, не си е стояла много вкъщи и не е следила къде ходи съпругът й. Що се отнася до Търлок, той живее сам. Най-близкият му съсед е на повече от километър и твърди, че не знае нищо за него.