По заучения поток на обвиненията Гърни заподозря, че Пейн ги е отправял многократно и преди. Но в гнева, с който ги сипеше, нямаше нищо заучено. Нито в наситената емоция в очите му.
— Вие, които търсите справедливост, внимавайте! Вие, които вярвате на мита за справедливия процес, пазете се! Вие, които вярвате, че законът ще ви защити, бъдете нащрек! Цветнокожи, пазете се! Ако казвате истината, пазете се! Пазете се от армията на властта, която използва моментите на вълнения за свои нужди. Сега мигът е точно такъв. Застрелян е полицай. Властимащите се приготвят да отвърнат на удара. Във въздуха витаят мъст и репресии!
— Виждаш ли какво имам предвид? Абсолютни глупости! — Гелтър кипеше. — Виждаш ли срещу какво се изправя цивилизованото общество? Малоумните глупости, които се леят от устата на това самодоволно малко лайно…
Той млъкна, тъй като Триш се приближи до него с притеснен и тревожен вид.
— Търсят те по стационарния телефон.
— Запиши съобщение.
Тя се поколеба:
— Дел Бекерт е.
Изражението на Гелтър се промени.
— Аха, добре! Е, предполагам трябва да се обадя…
Той изчезна през една от вратите в задната стена, а Триш си лепна ярка усмивка:
— Надявам се, че харесвате азиатска кухня. Намерих най-сладкия млад камбоджански готвач. Малкият ми магьосник на тигана!
7
Двамата почти не говориха по пътя към къщи. Мадлин по принцип рядко беше приказлива, когато се намираха в колата нощно време. От своя страна Гърни се стараеше да не е критичен към социалните събития, в които тя го въвличаше, а не се сещаше почти нищо положително за партито в дома на Гелтър. Докато слизаха от колата пред входа, жена му наруши тишината.
— Защо, да му се не види, държаха телевизора включен цяла вечер?
— Постмодернистична ирония? — предположи Гърни.
— Дръж се сериозно.
— Сериозно, нямам представа защо Триш прави едно или друго. Понеже не съм сигурен коя е тя. Не мисля, че опаковката й е особено прозрачна. Марв може би иска да държи телевизора пуснат, за да поддържа гнева си и да се показва прав за всичко. Жлъчен ситен расист!
— Триш казва, че е финансов гений.
Гърни сви рамене.
— Не виждам противоречието.
Едва когато влязоха в къщата и детективът се захвана да си направи чаша кафе, жена му заговори отново и го загледа с тревога:
— Онзи момент… когато полицаят…
— Беше застрелян ли?
— Ти… как ти се отрази?
— Като цяло никак. Знаех, че се е случило. Видеоклипът не беше шокиращ. Просто… стряскащ.
Тя се намръщи и поклати глава:
— И на това му викат новини. Информация. С истинско убийство на екрана. Какъв начин да плениш зрителите! Да продаваш повече реклами!
Гърни предположи, че поне отчасти този изблик на недоволство наистина е провокиран от двуличието на ламтящата за печалби медийна индустрия. Но подозираше, че голяма част от него идва и от по-близък до дома източник — ужасът да види повален полицай, някой като съпруга й. Силната емпатия на Мадлин си имаше цена — лесно успяваше да усети чуждата трагедия като своя.
Гърни я попита дали би искала да направи чай за нея.
Тя поклати глава.
— Наистина ли смяташ да нагазиш… във всичко това?
Не беше лесно да издържи на погледа й.
— Както вече ти казах, не мога да взема решение, преди да науча повече.
— А какъв тип информация ще…
Звъненето на мобилния му телефон прекъсна въпроса й на средата.
— Гърни на телефона… — Макар че не работеше в отдел „Убийства“ вече четири години, подходът му към началото на телефонните разговори не се бе променил.
Хрипливият саркастичен глас от другата страна не се нуждаеше от представяне, нито предложи встъпление.
— Получих съобщението ти, че търсиш по-смрадливи помии за Уайт Ривър. Какво например? Дай джокер, че да те насоча към типа лайна, които си си наумил.
Гърни беше свикнал обажданията на Джак Хардуик да започват с изобилие от жлъчни коментари. Беше се научил да ги пренебрегва.
— Шеридън Клайн ме навести.
— Онзи лигав окръжен прокурор? Какво, по дяволите, иска?