— Изумителна новина. Впечатлен съм.
Клайн се въздържа от отговор.
— Знам, че времето ви е ценно, сър, както и че искате да завършите с послание, предназначено за нашите зрители.
— Да, така е… — прокурорът се взря със сериозно изражение в камерата. — Главният ни приоритет точно сега е да намерим Дел Бекерт.
В долната част на екрана се появи телефонен номер.
Клайн продължи:
— Ако знаете нещо за местонахождението му или то е известно на ваш познат, моля да се обадите на този номер. Възможно е Бекерт да кара черен „Додж Дюранго“ с нюйоркски номер CBIIWRPD.
На екрана се изписа номерът на колата, появи се снимка на Бекерт в полицейската му униформа, както и телефонен номер.
Клайн завърши:
— Ако разполагате с някаква информация, която може да ни помогне да намерим този човек, моля, обадете се веднага на посочения номер. Няма нужда да се представяте, ако не желаете да го правите. Просто искаме да получим сведенията, които имате на разположение. Благодаря ви!
За кратко на екрана остана само телефонният номер, който след това бе заменен от Стейси Килбрик и Рори Кронк на живо от новинарското студио.
— Еха! — възкликна Килбрик. — Окръжният прокурор очевидно има в малкия си екип истински талант от големия град.
— Така изглежда — съгласи се Кронк.
— Хм, какво знаем за Дейв Гърни?
— Знаем, че преди няколко години списание „Ню Йоркър“ пусна статия за него на първа страница. Заглавието на материала беше „Суперченге“ — което, предполагам, казва всичко.
— Значи изненадите в тази история нямат край. Страхотно се справи, Рори!
Новинарят самодоволно се усмихна.
— Аз съм Стейси Килбрик от „Важните новини“. Продължаваме с най-новото за трансджендър войниците, които служат във Военноморските сили на САЩ, след няколко важни съобщения.
Гърни затвори прозореца „Гледай на живо“ и уебсайта на РАМ.
Мадлин го наблюдаваше.
— Притеснява ли те, че Клайн обяви включването ти публично?
Той вдигна ръце с дланите навън в знак, че се предава.
— Предпочитам да не го беше правил. Но не мисля, че това го радва повече, отколкото мен.
— Какво имаш предвид?
— Клайн не обича да дели славата. Направил го е, понеже е приклещен в ъгъла. Кронк търсеше слабост в ресурсите му и намекваше, че трябва да вкара на терена външни служби, което прокурорът твърдо не иска да прави. Страхува се, че ще изглежда, все едно се предава, а той иска да завърши тази история с лична победа. Хвали се с миналото ми като начин да смаже предположението на Кронк, че службата му не може да се справи с предизвикателството.
— Обзалагам се, че тази Килбрик ще се опита да те вкара в предаването си.
— Ще завали сняг в ада, преди да се съглася — Гърни погледна към часовника в ъгъла на екрана. — Шест и двайсет е. Имаш ли идеи за вечерята?
Мадлин се намръщи:
— Тази вечер имам среща с градската група за политическа активност. Нали си спомняш, че ти казах?
— Забравил съм, че е днес.
— Може да закъснея. Дискусиите ни край нямат. В хладилника има много неща. И паста в жълтия шкаф.
Час по-късно, докато Гърни дояждаше порция спагети с наситнени домати, тиквички и пармезан, които сам си беше приготвил, му се обади Кори Пейн. В гласа на младежа се долавяше възбуда, каквато детективът не беше чувал досега.
— Дейв! Гледаш ли новините по интернет?
— За какво?
— За случая! Започна със съобщението на РАМ, че сте се съсредоточили върху баща ми, който е изчезнал. Окръжният прокурор даде интервю и всички други новинарски сайтове подемат кампанията. Започват да изскачат шантави заглавия — „Синът невинен, таткото виновен“, и прочее. Всичко е с краката нагоре. Вече не съм мишена. Сигурно знаеш всичко това, нали?