— Знам, че са направени някои важни открития.
— Доста мек начин да го кажеш. Според мен ти дължа живота си!
— Още не е свършило.
— Но ми звучи, сякаш най-сетне тръгва в правилната посока. Боже мили, какво облекчение! — Кори замълча за момент. — Това заради нещата, които си намерил в хижата, ли е?
— Не мога да говоря за това. Разкритията за уликите трябва да идват от прокуратурата. Което ми напомня — защо не ми каза за втория ключ?
— Какво?
— Каза ми за ключа от хижата, но не и за другия от бараката.
— Нищо не разбрах.
— Бараката зад хижата.
— Не знам нищо за никаква барака. Ходил съм само в хижата — възрази Пейн озадачено.
— Баща ти свали ли те в мазето на хижата?
— Не. Не знаех, че изобщо има мазе.
— А къде беше разположил оборудването за презареждането?
— На масата за хранене в средата на стаята.
— Как беше облечен?
— Май във фланелена риза. Не съм сигурен за панталоните. Може би платнени? Той никога не носи джинси. А, имаше и някакви еднократни ръкавици, каквито носят докторите. Според мен, за да не се цапа с барута.
— Откакто дойде да живееш в Уайт Ривър, колко често си общувал с Джуд Търлок?
— Виждал съм го с баща ми. Не беше от хората, които човек иска да опознае. Побиват те тръпки дори само като го погледнеш в очите. В една от новинарските истории се разправя, че го намерили убит в ловното стопанство. Ти ли го откри?
— Бях там.
— Как е загинал?
— Съжалявам, но този отговор също е в ръцете на прокуратурата.
— Разбирам… — Кори замълча. — Е, така или иначе просто се обаждам да ти благодаря. Благодаря ти, че ми върна живота!
Сега беше ред на Гърни да смени темата.
— Имам още един въпрос. Когато си бил дете, преди да те пратят в интерната, баща ти опитваше ли се да те заинтригува с пушки, лов или подобни неща?
Последва продължително мълчание. Когато Кори най-сетне отговори, възбудата се бе оттекла от гласа му.
— Баща ми никога и с нищо не се е опитвал да ме заинтригува. Единствената загриженост, която проявяваше, беше да не направя нещо, с което да го посрамя.
Гърни усети неприятна тръпка на припознаване. Бе имало време, когато изпитваше подобно негодувание към своя баща.
48
Гърни не беше сигурен с какво да се захване. Имаше чувството, че е стигнал до задънена улица и се налага да копае по-дълбоко. Макар следващата стъпка да му убягваше, той реши да провери телефона си и да се увери, че е наваксал със съобщенията.
Имаше само едно — обаждането от Трешър, което бе получил, докато гледаше „Вечерен сблъсък“. Натисна иконката за прослушване.
— Детектив Гърни, обажда се Уолтър Трешър. Не се съмнявам, че безконечните ужасии из Уайт Ривър поглъщат вниманието ти, но смятам, че трябва да ти разкажа още по-зловещата история на собствения ти идиличен склон. Обади се, когато можеш. Междувременно те съветвам повече да не се занимаваш с разкопки — не и преди да те подготвя за онова, което е вероятно да откриеш.
Гърни изпита прилив на любопитство и притеснение. Веднага върна обаждането на Трешър, но се натъкна на гласовата поща и остави съобщение.
После се застави да се съсредоточи върху събитията в Уайт Ривър и това кой неразрешен аспект да подхване първо. Сети се за убийството на Рик Лумис с шиш за лед, което на свой ред му напомни за болничните служители и факта, че още не е прегледал раздела, отнасящ се за напусналите и уволнените.
Върна се на бюрото, взе флашката със списъка от „Мърси“ и я постави в лаптопа си. След няколко секунди вече отваряше раздела с бивши служители в обобщеното досие на персонала на болницата. Докато преглеждаше колоните с имена и адреси, се натъкна само на едно познато име. Но то определено привлече вниманието му:
ДЖАКСЪН, БЛЕЙЗ Л., БОРДЪН СТРИЙТ 115, УАЙТ РИВЪР, НЮ ЙОРК
Нейното напускане или уволнение — във файла не се посочваше кое от двете — бе станало на 12 февруари, само преди три месеца. Освен адрес, бяха дадени само домашен и мобилен телефон.
Гърни въведе тази информация в адресника си и местоположението на Бордън Стрийт му се стори познато. Сигурен беше, че е виждал адреса и преди, но не се сещаше къде. Отвори „Гугъл стрийт вю“ и провери сградата, но това, което видя, не му се стори познато. Върна се към списъка на персонала и пак погледна адреса. Стори му се, че предчувствието му се отнася не за физическото местоположение, а за написания на страницата текст. Беше го виждал някъде другаде. В същия документ.
Върна се в основната част на списъка, посветена на активните служители, и започна да прелиства имената и адресите. Накрая го откри — в раздела за сигурност, поддръжка и почистване: