КРИЙЛ ЧАЛИС ДЖ., БОРДЪН СТРИЙТ 115, УАЙТ РИВЪР, НЮ ЙОРК
Домашният телефон, даден за нея, съвпадаше с посочения за Блейз Джаксън, но мобилният бе различен. Така значи, помисли си Гърни, били са поне съквартирантки. И вероятно нещо повече.
Също толкова интересен беше фактът, че името Чалис Крийл му беше попадало и преди, не само в списъка на персонала. Гърни си спомняше, че го е прочел на баджа на чистачката на интензивното в болницата — жената с бадемовидните очи, която беше изпразнила кошчето в чакалнята за посетители в деня, когато седяха там с Ким, Хедър и Мадлин. Жена, която би имала лесен достъп до Рик Лумис. Жена, чието присъствие в сестринския състав, никой не би имал причина да подложи на съмнение.
Забиването на шиш за лед в мозъчния ствол на Лумис обаче би изисквало по-специфични медицински познания. Което поставяше въпроса за образованието на Крийл, както и за това на Джаксън. Гърни трябваше да открие какво е работила активистката в болницата и причината вече да не е там. Дали връзката между Джаксън и Крийл би могла да сочи направо към убийството на Рик Лумис? Дали една от двете не е била и източник на наркотика, използван за Джордан и Тукър? И може би най-сериозният въпрос — възможно ли е Джаксън и Крийл да са били замесени с Джуд Търлок и Дел Бекерт?
Болницата изглеждаше логично място, от което да започне търсенето на отговори. Обаждането на Гърни стигна до автоматична разпределителна система, която в крайна сметка го свърза с Аби Марш от отдел „Човешки ресурси“. В осем и четвърт тя все още беше в кабинета си. Прозвуча му притеснено като в деня, когато бе получил файла от нея.
— Да?
— Аби, обажда се Дейв Гърни. Питах се дали…
Тя го прекъсна:
— Телевизионната звезда!
— Моля?
— Имаме телевизор в столовата. Хапвах набързо, когато видях интервюто с окръжния прокурор. Какво мога да направя за вас?
— Трябва ми информация за двама ваши служители — един бивш и един настоящ. Блейз Джаксън и Чалис Крийл. Познати ли са ви?
— Джаксън несъмнено. Крийл смътно. Има ли проблем?
— Точно това се опитвам да разбера. Крийл на работа ли е в момента?
— Задръжте. Ще проверя… Да, ето. Според графика тя е на смяна от четири до дванайсет. Така че да, на работа е.
— Извинете, имах предвид, дали знаете със сигурност, че е започнала смяната си в болницата?
— Няма как да го видя в компютърната система.
— Но все някой трябва да знае дали се е явила на работа.
— Началник-смяната й. Искате ли да му се обадя?
— Ако обичате.
— Ще трябва да ви сложа на изчакване.
— Благодаря, Аби!
Минаха пет минути. Когато Аби Марш най-сетне се свърза с Гърни, звучеше още по-притеснено:
— Чалис Крийл не се е явила за дежурство нито днес следобеда, нито вчера и не се е обадила и двата дни. Началникът й се е опитал да я намери вчера, но не вдигнала. При обаждането днес получил автоматично съобщение, че гласовата й поща е пълна.
— До момента е била стриктна, така ли?
— Очевидно. Няма червени точки в досието. Но фактът, че разпитвате за нея… има ли причина да се притеснявам?
— Твърде рано е да се каже. Знаете ли, че адресът й е същият като на Блейз Джаксън?
— Същият? — притеснението в гласа на Аби Марш се покачи с още една степен.
— Да. И стационарният номер също.
Марш замълча.
Вместо да пита дали Джаксън е напуснала, или е била уволнена — въпрос, на който събеседничката му би могла и да не отговори заради свързани с поверителната информация подробности, Гърни приложи метода на предположенията, който детективите често използват в сходни ситуации.
— Когато Джаксън беше уволнена, имаше ли някакви последици?
— Какви последици?
— Тя отрече ли обвиненията, които й бяха отправени?
— Разбира се. Но после й показахме записа от камерите в аптечното.
Детективът реши да продължи с предположенията:
— И се виждаше, че е взела пропофола, така ли? И мидазолам.
— Пропофолът беше на записа на камерата. Мидазоламът се оказа по-труден за доказване. Но в крайна сметка тя се съгласи да напусне, а ние — да не повдигаме обвинение. Нямаше да има смисъл. Пропофолът не е технически контролирана субстанция като мидазолама, така че от гледна точка на закона обвиненията нямаше да са кой знае колко сериозни. Но кой ви е дал цялата тази информация?
За момент му се прииска да й каже, че го е направила тя самата току-що. Но разкритието, че я е измамил, нямаше да е от полза никому. А и не бе особено горд с него. Вместо това каза, не съвсем лъжовно: