— Истината винаги намира начин да изтече.
Аби замълча за момент.
— Имате ли право да ми кажете защо търсите Чалис Крийл?
Детективът оформи отговора си консервативно:
— Има вероятност да се е намирала в близост до интензивното по времето, когато е бил нападнат Рик Лумис.
Мъртвото мълчание на Аби Марш посочи, че е схванала намека.
Първото, което Гърни направи, след като благодари за помощта и приключи обаждането, беше да провери домашния телефон на Крийл и мобилния й и да се обади и на двата. Обажданията му минаха на гласова поща; и двете кутии се оказаха пълни. Той се обади и на мобилния на Джаксън. Там също попадна на гласова поща, но и тази пощенска кутия беше пълна. Той се облегна на стола и се загледа през задния прозорец към склона, сега вече напълно обвит в мрак.
Някъде високо в боровата гора започна да вие глутница койоти.
Гърни се замисли за връзката между Блейз Джаксън и Чалис Крийл. За нежеланието или неспособността им да приемат телефонни обаждания, както и за свързаната с наркотици раздяла на Джаксън с „Мърси“ и за достъпа на Крийл до интензивното.
След четвърт час нерешителност се обади на Торес.
— Марк, има един проблем, който трябва да проучим… — Той предаде разговора си с Аби Марш и помоли полицая да отиде до апартамента на двете дами колкото се може по-скоро. — Ако поне едната присъства, задръж я. Ще се видим там!
По целия път до изхода от междущатската за Уайт Ривър кара над ограничението на скоростта, после включи джипиеса, който го преведе през градския лабиринт от еднопосочни улици. Оказа се, че целта му е насред западнала уличка в „Гринтън“.
На светлината на единствената работеща улична лампа страната на Бордън Стрийт, на която се намираше номер 115, изглеждаше непокътната. На отсрещния тротоар бяха останали само изгорели скелети на сгради. Колата на Торес вече беше паркирана пред блока. Гърни спря зад нея.
На излизане го удари острата миризма на мокра пепел и залегнало отдолу разложение. Подобно на съседите отляво и отдясно, номер 115 беше мрачна четириетажна сграда със стоманена врата. Мъж и жена седяха на пластмасови столове в полумрака пред входа. Жената беше руса и забележително обла — създаваше впечатление, че е напомпана. Лицето й беше озарено от студеното сияние на телефонния екран.
Мъжът проследи приближаването на Гърни и обяви на висок глас:
— Апартаментът, който ви трябва, е на четвъртия етаж. Онзи, който дойде преди вас, е горе от доста време.
Гърни спря.
— Случайно да познавате жените, които живеят там — Блейз Джаксън и Чалис Крийл?
Мъжът се ухили:
— Всички познават госпожица Лавли. Тя е знаменитост.
— А Чалис?
— Чалис не говори с никого.
— Да сте виждали някоя от тях през последните няколко дни?
— Не мисля.
Гърни погледна жената:
— А вие? Да познавате някоя от дамите от четвъртия етаж?
Тя не показа признаци да е чула въпроса.
Мъжът се наведе напред в пластмасовия си стол:
— Бренда знае само какво има на телефона й.
Детективът кимна.
— А да знаете дали дамите са имали посетители наскоро?
— Братя идват и си отиват през цялото време.
— Някой друг?
— Мъжът в голямата кола, преди няколко дни.
Гърни посочи автомобила на Торес:
— Голяма кола като тази?
— По-голяма. И по-лъскава. С едно такова каубойско име…
— „Дюранго“?
— Аха, точно така. Дюранго.
— А видяхте ли шофьора?
— Бял беше. Мярнах го от прозореца си… — мъжът посочи към втория етаж.
— Можете ли да го опишете?
— Току-що го описах.
— Висок? Нисък? Слаб? Дебел?
— Обикновен.
— Как беше облечен?
— С тъмни дрехи.
— С каква коса?
— Тъмна шапка, коса не видях.
— И кога се случи това?
— Да е било онзи ден.
— Знаете ли по кое време дойде?
— Нощес. Към десет-единайсет да е било.
— Знаете ли колко време остана?
— Дойде нощес, само туй знам. На сутринта колата я нямаше.
Гърни още обмисляше следващия си въпрос, когато чу да го викат по име. Вдигна глава и видя Торес на отворения прозорец на последния етаж.
— Дейв, трябва да се качиш тук! — Напрежението в гласа на полицая подсказа на Гърни какво да очаква, когато стигне до апартамента.
Влезе в сградата и пое по стъпалата нагоре, като вземаше по две наведнъж. Вратата на жилището беше отворена, държеше я Торес, който отстъпи, за да пропусне Гърни в тясното фоайе, озарено от самотна крушка. Връчи му чифт латексови ръкавици и еднократни терлици.