Трешър прекъсна разговора им:
— Бусът за труповете ще пристигне след малко. Бих предположил, че смъртта е настъпила преди четиридесет и осем до седемдесет и два часа. Вероятно ще мога да съм по-точен, след като отворя жертвите — вдругиден, ако не се случи нещо непредвидено. С химическата си увертюра и двата случая ми изглеждат сходни с убийството на Джордан и Тукър. Очаквам лабораторните тестове да разкрият алкохол, метаболити и мидазолам, както и следи от пропофол.
— Защо мидазолам? — попита Гърни. — Другите бензодиазепини не са ли по-лесно достъпни?
— По принцип да.
— Тогава защо…?
— Антероградна амнезия.
— Какво е това?
— Един от специалните ефекти на мидазолама е, че прекъсва създаването на спомени. Което носи предимства, ако някоя от жертвите на престъпление оцелее. Може, разбира се, да има и други причини за този избор. От вас зависи да ги откриете… — Съдебният лекар посочи една от бутилките на масата. — И докато се занимавате с това, бих предложил да се даде за анализ този малинов ликьор.
— Някакви по-конкретни причини? — попита Гърни, раздразнен от навика на Трешър да снася информацията на парчета, вместо да я изложи цялата наведнъж.
— Мидазоламът се предлага като сироп. Има горчив вкус. Силен и сладък ликьор би бил идеално средство за приложението му.
— Да разбирам ли, че няма шанс това да е двойно самоубийство?
— Не бих казал, че няма шанс. Но е много малък… — Трешър излезе от хола в малкото фоайе и започна да си сваля предпазния костюм.
Гърни го последва.
— Между другото, получих телефонното ти съобщение.
Съдебният лекар кимна и смъкна латексовите си ръкавици.
— Бих искал да знам каква е тази загадка с разкопките — продължи детективът.
— Кога можем да седнем и да я обсъдим?
— Какво ще кажеш за веднага?
Трешър се усмихна неприятно.
— Темата е деликатна. Тук не му е нито времето, нито мястото.
— Тогава избери време и място.
Усмивката му се скри.
— У вас. Утре вечер. Ще изнасям реч на ежегодната вечеря на Асоциацията на съдебните патолози в Сиракуза. Около пет часа ще мина през Уолнът Кросинг на път за там.
— Ще се видим тогава.
Трешър нави гащеризона си, свали терлиците, натика всичко в скъпата си кожена чанта и си тръгна, без да промълви и дума повече.
Гърни се върна при Торес в дневната с намерение да продължи обясненията си за вероятното създаване на сайта на РИС, но точно тогава се приближи Гарет Фелдър, видимо развълнуван и със смартфон в ръка.
— Я вижте това! — той вдигна телефона си, за да могат Торес и Гърни да погледнат екрана. На него се виждаха два пръстови отпечатъка един до друг. Изглеждаха еднакви.
— Чисти, лъскави, непорьозни повърхности като пратени от бога! Само вижте тези отпечатъци! Точно като по телевизията. Перфектни са!
Гърни и Торес го зяпнаха.
— Няма съмнение, че тези двата са от един и същи палец — продължи Фелдър. — Различно време, различно място. Но един и същи палец. Току-що снех отпечатъка отляво от пликчето с двайсетачките в чекмеджето. Отпечатъкът отдясно снех вчера от будилника на тавана в хижата на Дел Бекерт. Съвпада и с камара отпечатъци по мебелите, кранчетата и атевето му.
— Знаем ли със сигурност, че отпечатъците в хижата са на Бекерт? — попита Гърни.
Фелдър кимна.
— Потвърдени бяха вчера от системата, от досието с полицейски отпечатъци.
Торес се смути:
— Джаксън и Крийл са получили тези пари направо от Бекерт?!
— Знаем със сигурност за Джаксън — потвърди Фелдър. — На торбичката има и нейни отпечатъци, не само на Бекерт.
— Взел си отпечатъци от трупа на Джаксън? — поинтересува се Гърни,
— За работни нужди. Трешър ще направи официалния комплект при аутопсията. Както и да е, имам още работа за вършене. Просто исках да ви информирам! — Фелдър пъхна телефона в джоба си през разреза в предпазния костюм и се упъти към коридора в другия край на дневната. На стената имаше плакат със снимка на радикал от шейсетте години, размахващ иконичния си черен юмрук във въздуха.
Малко по-късно Пол Азиз излезе от същия коридор. Обяви, че е приключил. Потупа доволно фотоапарата си и попита Гърни и младия следовател дали имат някакви специални искания освен стандартното за местопрестъпленията. Торес въпросително погледна Гърни, който каза, че няма. Азиз обеща да им изпрати снимки още на сутринта и си тръгна.