— Точно така. От другата страна на планината спрямо ловното стопанство. Силно залесен район. Малко пътища… — Торес се вгледа в изражението на Гърни. — Това притеснява ли те?
— Просто си мисля, че ако Бекерт е избягал, ще е доста изненадващо да остане в района.
— Може да има втора хижа, за която никой не знае. Някъде в гората, напълно невидима. Може би затова са му тубите — за генератор. Как мислиш?
— Предполагам, че е възможно.
— Струваш ми се неуверен.
— Глупаво ми се струва да се навърташ около скривалището си с лична кола с отличаващ се номер…
— Хората правят грешки под напрежение, нали?
— И това е вярно — съгласи се Гърни и с притеснение си помисли, че може би в случая и той самият греши.
50
Минаваше полунощ, когато Гърни се прибра от Уайт Ривър.
Паркира до страничната врата. Хрумна му, както в много предишни случаи, че има смисъл да добави гараж към къщата. Мадлин го споменаваше от време на време, а и това беше от проектите, които можеха да направят заедно. Реши след приключване на случая да обмисли сериозно въпроса.
Преди да влезе в къщата, постоя известно време до колата на лунната светлина, вдишваше сладкото землисто ухание на пролетта — антидот на смрадта на смърт, която бе дишал преди това. Но високо в хълмовете около Уолнът Кросинг нощите бяха далеч по-хладни, отколкото в Уайт Ривър, и не след дълго го побиха тръпки и го принудиха да се прибере.
Макар че беше на нокти от тежката вечер, той реши да полегне, да затвори очи и да се опита да си почине. Мадлин спеше, но когато Гърни се намести в леглото, се събуди колкото да промърмори:
— Ти се прибра…
— Да.
— Всичко наред ли е?
— Горе-долу.
Отне известно време това твърдение да пробие пелената на съня.
— Кое е долу?
— Тази история в Уайт Ривър продължава да става все по-налудничава. Как беше събранието на политическата група?
— Глупаво. Ще ти разкажа сутринта.
— Добре. Лека нощ!
— Лека.
— Обичам те.
— И аз.
Малко по-късно лекият ритъм на дишането на Мадлин му подсказа, че е заспала.
Докато лежеше втренчен през отворения прозорец в силуетите на дърветата, които едва се различаваха на слабата лунна светлина, мислите му бяха съсредоточени върху Дел Бекерт и Блейз Джаксън. Чудеше се дали не би могло тя да се окаже неназованият информатор, споменаван неведнъж на събранията на комисията за борба с критичните ситуации. Дали комисарят е разполагал с информация, с която да я принуждава да сътрудничи, или инициативата поначало е била нейна? Дали пликчето с пари в чекмеджето беше еднократна трансакция или част от продължителна уговорка? Дали беше плащане за оказани услуги, или пари, разменени за мълчание? Предвид физическата привлекателност на Джаксън и слуховете за сексуалните й апетити, дали връзката й с Бекерт не е включвала и този елемент? Или е била чисто делова?
А връзката с Рик Лумис? Ако Бекерт и Търлок стояха зад покушението на Поултър Стрийт, вероятно те стояха и зад фаталното нападение в болницата. Дали именно те бяха наели Чалис Крийл и й бяха показали как да забие шиш за лед в мозъчния ствол на жертвата?
Мисълта за Поултър Стрийт напомни на Гърни въпрос, който беше помолил Торес да проучи: дали агентката, уредила наема на двете „снайперистки“ жилища, наистина се е срещала с Джордан, чието име фигурираше в договорите, или трансакцията е била осъществена чрез посредник.
Торес беше казал на Гърни, че информацията ще е достъпна веднага щом агентката се върне от почивка. Нетърпението на детектива да проучи въпроса и невъзможността да го стори в два сутринта, го принудиха да развива сценарии от типа „ако-то“, докато накрая не се унесе в тежък сън.
Когато се събуди сутринта, небето беше синьо и през отворения прозорец чуваше излязлата да коси Мадлин. Първата му работа беше да се свърже с „Акме Риълти“.
Обади се на Марк Торес за името на агентката, което се бе изпарило от паметта му.
— Лаура Конуей — отвърна Торес. — Написал съм си напомняне на телефона да се чуя с нея тази сутрин. В момента пътувам към службата на Клайн, за да го осведомя за убийството на Джаксън и Крийл. Между другото, потвърдихме, че Блейз и Чалис са сестри. И изглежда, Чалис има доста сериозна история на психическа нестабилност, опитваме се да се сдобием с картона й. Що се отнася до Лаура Конуей, ако искаш да говориш лично с нея…
— Да, искам. Ще ми дадеш ли номера?
Три минути по-късно Лаура Конуей сподели с Гърни това, което той очакваше да чуе.
— Всичко бе придвижено от Блейз Джаксън. Пред мен се представяше като бизнес мениджър на господин Джордан. Тя избра апартамента на Бридж Стрийт и къщата на „Поултър“.