— Да се запиша за временен следовател в екипа му.
— С каква цел?
— Да ровя в убийството на полицая. Или поне така каза.
— Има ли някаква причина детективите от уайтривърската полиция да не могат да се справят сами?
— Доколкото знам, не.
— Защо, по дяволите, иска и той да се забърква в разследването? Не му влиза в работата. А и защо точно ти?
— Това е въпросът.
— Как го обясни Клайн?
— Град на ръба на хаоса. Трябва да се правят обосновани арести, и то бързо. Да се премахнат всички препятствия. Няма време за пипкане около юрисдикции. Всички сили се хвърлят за запушване на пробива. Най-добрите и най-умните на фронта. И така нататък.
Хардуик помълча известно време, после си прочисти гърлото с особено неприятно изхранване.
— Странна работа. Смърди на тор отдалече. На твое място щях да внимавам къде стъпвам.
— Преди да стъпя където и да е, искам да науча повече.
— Винаги е добра идея. Е, какво ще искаш от мен?
— Каквото успееш да изкопаеш набързо. Факти, слухове, всичко. За политиката, за убития полицай, за полицейското управление като цяло, за самия град, за стария инцидент с Лакстън Джоунс, за АРС. Всичко, което ти попадне.
— И ти трябва за вчера, а?
— И за утре ще свърши работа.
— Не играеш на дребно.
— Поне се старая.
— Адски мило от твоя страна, мамка ти! — Хардуик си издуха носа на един пръст разстояние от телефона. Гърни не беше сигурен дали човекът отсреща има постоянен проблем със синусите, или просто се наслаждава на създаването на неприятни звукови ефекти. — Добре, нека звънна тук-там. Трън в задника си е, но какво да правя като съм толкова щедър. Утре сутрин свободен ли си?
— Ще се освободя.
— Да се видим в Дилуид. В „Абелардс“. В девет и половина.
Гърни завърши обаждането и се обърна към Мадлин, спомняше си, че тя се канеше да му зададе въпрос.
— Какво започна да казваш, преди да звънне телефонът?
— Нищо, което не може да почака до утре. Денят беше дълъг. Лягам си!
Гърни се изкушаваше да се присъедини към нея, но гъмжащите в главата му въпроси около положението в Уайт Ривър не му даваха мира. След като си допи кафето, той взе лаптопа от кабинета и го намести на масичката в трапезарията. Придърпа стол и написа в браузъра „Полицейско управление Уайт Ривър“. Докато минаваше през резултатите в търсене на статии, които може да е пропуснал предишния път, няколко заглавия привлякоха вниманието му.
Обширна статия в „Таймс“, подчертаваше сериозното влошаване на положението: „Смъртта на полицай задълбочава расовото разделение в горната част на щата“.
По-къс и ударен материал в „Поуст“ съобщаваше: „Ченге застреляно на сборище на АРС“.
„Уайт Ривър Обзървър“ подхождаше предпазливо: „Кметът Шакър призовава към спокойствие“.
Сред резултатите бе и големият рекламен писък на РАМ: „Пролята ли е първа кръв в расовата война? Ченге е застреляно, докато активист подклажда тълпата. Вижте всичко във „Вечерен сблъсък“ — на живо по ram-tv.org“
След като прегледа статиите, свързани с тези заглавия, и не откри нищо, което вече да не знае, Гърни продължи нататък. Когато стигна до линк към официалния общински сайт на Уайт Ривър, щракна на него. Очаквано откри представяне на градските служби, бюджетните данни, предстоящите събития, забележителностите и местната история. В раздел, наречен „Възможности за кариера“, бе публикувано свободно работно място за сервитьорка на половин работен ден в сладоледена сладкарница „Веселата крава“. Раздел, наречен „Възраждане на общността“, описваше превръщането на затворената фабрика за вълнени чорапи „Уилард“ в Крафт пивоварна „Уинтър Гус“.
Имаше снимки на чисти, но празни улици, сгради от червени тухли и засенчен от дървета парк, кръстен на полковник Езра Уилард, издънка от рода на производителите на чорапи. На първата от двете снимки на Уилард Парк се виждаше статуя на въпросния полковник, облечен в униформа от Гражданската война и яхнал буен на вид кон. Биографична бележка под снимката описваше полковника като „героя на Уайт Ривър, отдал живота си в голямата война, за да съхрани Съюза“.
На втората снимка в парка се виждаха две усмихнати майки, една бяла и една чернокожа, които бутаха своите смеещи се отрочета на съседни люлки. Никъде в уебсайта не се споменаваха фаталният изстрел или подклажданото от расова омраза насилие, разкъсващо града. Не се споменаваше и затворническият комплекс, който осигуряваше на района основния източник на доходи.
Следващото, което привлече вниманието на Гърни, беше посветен на Уайт Ривър раздел на сайт, наречен „Нефилтрирани граждански коментари“. Сайтът, изглежда, бе златна мина за расистки нападки, публикувани от индивиди с никове като Говорещия истината, Белоправдеца, Американски защитник и Край на черните лъжи. Публикациите започваха преди няколко години и предполагаха, че публичните расови вражди не са новост в града. Напомняха за коментара на един мъдрец, че на земята има малко по-лоши неща от въоръженото и готово за битка невежество.