— Каква синергия? — попита Мадлин.
— Зловещият начин, по който се комбинират различните недъзи в едно общество.
— Какво намеквате?
— Миналата година написах статия по темата за едно списание по културна психология. Заглавието беше „Жертви за продан. Мъчения, сексуално насилие и серийни убийства в колониална Америка“. В момента работя върху друга — тя описва съвместяването на психопатичните разстройства и правната система, позволяваща на един човек да притежава друг.
— Какво общо има това с нас?
— И до това ще стигна. Представата на средния американец за колониална Америка не стига по-дълбоко от печални на вид пилигрими с големи черни шапки, щастливи индианци, братска любов, религиозна свобода и от време на време някой труден момент. Колониалната действителност, разбира се, е съвсем различно нещо. Мръсотия, страх, глад, неграмотност, болести, суеверия, вещерство плюс мъченията и обесванията на вещици, съдебни дела за ерес, жестоки наказания, изгнания, абсурдни медицински практики, болка и смърт навред. И разбира се, всички съществени умствени заболявания и насилнически черти, които процъфтяват и са напълно погрешно приемани. Психопати, които…
Мадлин се намеси нетърпеливо:
— Доктор Трешър…
Той не обърна внимание на прекъсването й.
— Събират се два големи потока зло. Желанието на психопата да упражнява пълен контрол върху друг човек — да използва, злоупотребява и убива. Представете си тази страст, съчетана с институцията на робството — система, която позволява лесната покупка на потенциални жертви на свободния пазар. Мъже, жени и деца за продан. Вещи, които носят удоволствие на собственика си. Човешки същества с правата на селскостопански животни. Човешки същества без никаква законова защита срещу постоянните изнасилвания и по-лоши изблици на насилие. Мъже, жени и деца, чиято смърт, случайна или преднамерена, малцина властимащи биха си дали труда да проучат сериозно.
— Стига толкова! — възкликна Мадлин. — Зададох ви въпрос. Какво общо има това с нас?
Трешър примигна изненадано, после отвърна спокойно:
— Старите основи, които Дейвид е открил, по мое мнение датират от самото начало на осемнайсети век. В тази част на щата по това време тук не е имало селище. Това е била гранична пустош, сърцевината на неизвестното — земя на диващина, на опасност и на изолация. Никой не би избрал да живее тук, така далеч от защитата на обществото, освен ако не е под постоянна възбрана.
— Възбрана ли?
— Хората, решили се да дойдат тук, биха го направили по една от две причини. Първата е, ако са се занимавали с дела, смятани за неприемливи от общността им — тогава биха дошли тук, за да избегнат евентуално разкриване. Втората възможна причина е, че са били разкрити и прогонени.
Последва мълчание, прекъснато от Гърни:
— За какви занимания говорим по-точно?
— Предметите, които си открил, намекват за увлечение по вещерството. Това би могло да е причина да са прогонени от дома си. Но смятам, че вещерството е било най-дребното от провиненията им. Смятам, че в същината си случвалото се в онази къща до езерото ви преди триста години е това, което днес бихме описали като серийни убийства.
Очите на Мадлин се разшириха:
— Какво?
— Преди две години ме повикаха близо до Марли Маунтийн, за да огледам заровените останки на къща от началото на осемнайсети век. Намерих предмети, свързани с магически ритуали, но по-важното е, че имаше железни окови и други свидетелства, че там са били държани в плен човешки същества. Имаше няколко устройства, които се използват за измъчване на затворници, включително такива за чупене на кости и изтръгване на нокти и зъби. Разкопките около онези основи разкриха частични останки от скелетите на поне десет деца. ДНК пробите на извадените им зъби проследиха произхода им до Западна Африка. С други думи — до търговията с роби.
В погледа, който Мадлин бе приковала в Трешър, се четеше нарастващо отвращение.
Гърни наруши мълчанието:
— Да не предполагаш връзка между къщата, за която спомена, и намереното тук?
— Дори на този ранен етап сходствата между твоите разкопки и тези в Марли Маунтийн са поразителни.