— Какво следва да направим според теб?
— Предлагам да докараме подходящо археологическо оборудване и персонал и да проучим находката с вниманието, което заслужава. Колкото повече сериозни доказателства намерим, за да документираме съществуването на психопатични елементи при отношението към робите, толкова по-точна става представата ни за историята.
Мадлин се намеси:
— Колко сте сигурен в думите си?
— За насилието и убийството на роби? Сто процента.
— Не, имам предвид колко сте сигурен, че това се е случвало тук, на нашата земя?
— За да съм абсолютно сигурен, трябва да се копае още. Затова съм тук. Да ви обясня възможността за проучвания и да помоля за сътрудничеството ви.
— Не питам това. Въз основа на видяното, колко сигурен сте в настоящия момент, че онези ужаси, които описвате, наистина са се случвали тук?
Трешър измъчено въздъхна:
— Ако трябва да определя нивото си на увереност само въз основа на изкопаното дотук, бих казал около седемдесет и пет процента.
— Добре — отвърна Мадлин с измъчена усмивка, — това оставя около двайсет и пет процента вероятност случващото се до езерото да не е имало нищо общо със серийното убийство на деца роби. Така ли е?
Трешър въздъхна недоволно.
— Горе-долу.
— Добре. Благодаря ви за урока по история, докторе. Беше изключително просвещаващ. Двамата с Дейвид ще обсъдим ситуацията и ще ви съобщим какво сме решили.
На Трешър му трябваше малко време, за да осъзнае, че разговорът е приключил.
52
Напрегнатото мълчание, последвало заключителната реплика на Мадлин, продължи много след като Трешър си тръгна. Напомни на Гърни за мълчанието в колата им по пътя към дома след часа при лекаря преди години, когато му съобщиха, че резултатите от ежегодния преглед биха могли да намекват за възможен рак и трябва да премине допълнителни тестове.
Толкова разтърсваща тема. Толкова неизвестни. И толкова малко за казване…
По време на кратката вечеря почти не разговаряха. Едва когато Гърни започна да разчиства масата, Мадлин се обади:
— Надявам се, че това, което му казах, и начина, по който го казах, няма да създаде проблем в професионалните ви взаимоотношения.
Гърни сви рамене:
— Няма особено значение какви са отношенията помежду ни.
Жена му го погледна със съмнение. Детективът отнесе чиниите до мивката, след това се върна и седна до нея.
— Двайсет и пет процента е много — отбеляза тя.
— Да.
— Значи има голяма вероятност да греши.
— Да.
Мадлин кимна, сякаш утешена от съгласието му, въпреки че той го даде без особена увереност. Стана от масата.
— Трябва да полея градината, докато е още светло. Новите делфиниуми от Снук изглеждат увехнали днес… — тя нахлузи гумените галоши, оставени до плъзгащата се врата, и тръгна към цветната леха, като подвикна през рамо: — Остави чиниите в мивката. Ще се погрижа за тях после.
Гърни остана на място, потопен в ужасяващите образи, породени от коментарите на Трешър по повод „зловещата синергия“ между психопатичните обсесии и възможността за закупуване на жертви за задоволяването им. Имаше нещо особено ужасно в баналната практичност на възможността да си купиш човешки същества за измъчване или убиване. Опита се да си представи невероятния ужас, изпитван от хората в подобно безпомощно състояние. Ужасът да си в пълната власт на някой друг.
Телефонът му звънна тъкмо навреме да го разсее.
Обаждаше се Хардуик.
— Мамка му, Гърни, впечатлен съм, че ми вдигна!
Гърни въздъхна.
— Какво има, Джак?
— Според РАМ ТВ, ти си човек, предопределен за велики дела!
— За какво говориш?
— „Важните новини“ току-що пуснаха интервю с Кори Пейн. Той съобщи на всички, че си спасил живота му. Но това е нищо в сравнение с казаното от Стейси Килбрик за теб.
— Какво е казала?
— Не бих си и помислил да ти развалям изненадата. Само ще кажа, че за мен е чест да говоря с човек от твоя калибър!
Обичайното притеснение на Гърни при публичното споменаване на името му се усили от факта, че това е станало по РАМ. Определено не биваше да го пренебрегва, особено след коментара на Марв Гелтър на обяд. Влезе в кабинета, отвори сайта на лаптопа си и щракна на актуалното предаване на „Важните новини“. Използва плъзгача на таймера във видеопрозорчето, за да пропусне рекламните съобщения и стигна до момента, в който Стейси Килбрик и Рори Кронк със загрижени изражения предаваха важна новина от бюрото в новинарското студио. Аудиото се включи насред репликата на Килбрик: