— … научих днес, че в Уайт Ривър е имало още две подозрителни убийства. Труповете на Блейз Лавли Джаксън, лидер на Алианса за расова справедливост, и на сестра й Чалис Джаксън Крийл са били намерени в апартамента им от детективите Марк Торес и Дейвид Гърни — човек, за когото ще говорим и по-късно в предаването. От окръжната прокуратура, която води разследването, смятат смъртта на жените за възможно убийство… — Тя се обърна към Кронк: — Ужасното клане в Уайт Ривър продължава. Какви са според теб шансовете тези „възможни“ убийства да се окажат наистина такива?
— Бих казал деветдесет и девет процента. Но засега прокуратурата не е изнесла почти никаква конкретна информация. Подозирам, че прокурорът иска пълна сигурност, преди да признае за още две убийства под носа му — две нови убийства в случай, който и бездруго е странен.
Килбрик кимна мрачно:
— От друга страна, Кори Пейн, синът на загадъчно изчезналия полицейски комисар, беше много откровен за своята гледна точка към създалата се ситуация.
— И още как, Стейси! Чух интервюто ти с него и този младеж определено не си поплюва. Нека покажем на зрителите за какво говорим!
Кадърът се смени със семплата обстановка, в която Гърни бе видял Кронк да интервюира Клайн. Най-очебийната разлика в случая беше ъгълът на камерата, нагласен така, че да показва и късата червена пола на журналистката и дългите й елегантни крака.
Пейн приличаше на студент в кафяво спортно сако, светлосиня риза с разкопчано най-горно копче и кафяв панталон. Косата му отново беше прибрана на конска опашка, но изглеждаше по-щателно сресана, отколкото Гърни си спомняше. Беше и прясно избръснат.
— Какво гледаш?
Гласът на Мадлин на вратата зад него го изненада. Не я бе чул да влиза.
— Кори Пейн. Интервюират го. В онова предаване — „Важните новини“.
Тя си придърпа втори стол до бюрото и съсредоточено загледа екрана.
Килбрик беше отпуснала на скръстените си крака клипборд и химикалка. Наведе се напред с изражение на приветливо дружелюбие:
— Добре дошъл във „Важните новини“, Кори! Оценявам идването ти тук. Ти си в центъра на най-обезпокоителния криминален случай, който някога съм срещала като журналист. Наред с останалите ужасни събития собственият ти баща те обвини в убийство, и то в национален ефир. Не мога да си представя как си се почувствал. Понякога използваме с лека ръка израза „най-лошия момент в живота ми“. Но в този случай би ли казал, че е верен?
— Не.
— Не? — Килбрик примигна, очевидно объркана.
— Беше най-вбесяващият — обясни Пейн, — но далеч не най-лошият.
— Е… това поражда очевиден въпрос.
Той я изчака да го зададе.
— Кажи ни, Кори, кой е най-лошият момент в живота ти?
— Онзи в училищния интернат, когато ми съобщиха, че майка ми е починала. Това беше най-лошото. Нищо друго дори не се доближава до него.
Килбрик се консултира с клипборда си.
— Това се е случило, когато си бил на четиринайсет?
— Да.
— По това време баща ти вече е бил важна фигура в силите за опазване на реда. Така ли е?
— Да.
— И неведнъж официално е обвинявал за смъртта на майка ти незаконните наркотици, по-конкретно хероина. — Репортерката вдигна поглед от клипборда: — Така ли беше?
Пейн я премери с леден поглед:
— Все едно да обвиняваш въжето за смъртта на обесения.
Килбрик видимо се оживи:
— Интересен отговор. Би ли го обяснил?
— Хероинът е просто средство. Като въжето. Или куршума.
— Тоест, казваш, че за смъртта на майка ти са виновни и други фактори освен свръхдозата.
Пейн тихо отвърна:
— Казвам, че той я е убил.
— Баща ти е убил майка ти?
— Да.
— С наркотици?
— Да.
Килбрик се изненада:
— Защо?
— По същата причина, поради която е убил Джон Стийл, Рик Лумис, Марсел Джордан, Върджил Тукър, Блейз Джаксън, Чалис Крийл и Джуд Търлок.
Репортерката гледаше недоумяващо събеседника си.
— Според него те заплашваха бъдещето му — обясни Кори.
— Заплашвали са го… как по-точно?
— Знаеха разни неща за него.
— Какво например?
— Че не е такъв, за какъвто се представя. Че е нечестен, жесток, манипулативен. Че е изтръгвал насила признания, подправял е улики и е съсипал живота на хората, за да изгради репутацията си. Да затвърди позицията си. Да си докаже колко е могъщ. Той беше наистина зъл човек. Убиец. Чудовище!
Килбрик се взираше изумено в младежа. Погледна към клипборда си, после пак се обърна към Кори.