Шофьорът се приближи до домакина. Имаше суровото безизразно излъчване на бивш военен. Крачките му бяха леки и атлетични за едър човек.
— Дейвид Гърни?
— Да?
— Госпожа Хейли Бекерт желае да говори с вас.
— Съпругата на Дел Бекерт?
— Точно така.
— А дали желае да влезе?
— Госпожа Бекерт би желала да остане на открито.
— Добре. Можем да говорим и тук — Гърни посочи дървените столове.
Шофьорът се върна при рейндж роувъра и тихичко предаде предложението му на жената. Тя кимна, смачка втората цигара също като първата, после заобиколи градинката с аспержите и цветната леха, за да стигне до патиото. Застана лице в лице с детектива и го погледна със същото презрение, с което бе погледнала и околния пейзаж, но и с искрица любопитство.
И двамата не посегнаха да се ръкуват.
— Желаете ли да седнете? — попита Гърни.
Гостенката не отговори.
Той чакаше.
— Кой ви плаща, господин Гърни? — Госпожа Бекерт притежаваше сладкия като сироп глас и твърдия поглед на много политици от Юга.
Той отвърна искрено:
— Работя за окръжния прокурор.
— И за кого още?
— Няма други.
— И какво излиза — че историята, която пробутахте на Клайн, тази измислица, че най-уважаваният полицейски комисар в Америка е сериен убиец, че обикаля наоколо да стреля по хора, да ги бие и един бог знае какво още… Цялата тази жлъчна глупост е продукт на честно разследване? — гласът й преливаше от сарказъм.
— Продукт на улики е.
Гостенката излая откос смях:
— Улики, несъмнено открити от вас. Казаха ми, че от първия ден сте правили всичко по силите си да отслабите доказателствата срещу онова малко влечуго Кори Пейн и постоянно сте се старали да противоречите на съпруга ми.
— Уликите срещу Пейн бяха съмнителни. Уликите, че е бил натопен — много по-убедителни.
— Играете опасна игра, господин Гърни. Ако някой е натопен, това е Дел Бекерт. Ще се добера до дъното на тази история, обещавам ви. И ще съжалявате за участието си в нея. Дълбоко и трайно ще съжалявате!
Той не реагира, просто продължи да я гледа в очите.
— Знаете ли къде е съпругът ви?
— Ако знаех, вие щяхте да сте последният човек, на когото ще кажа.
— Бягството му не ви ли се струва странно?
Хейли Бекерт стисна зъби. Изгледа го продължително с отровен поглед и заяви:
— Казаха ми, че един новинар е споменал снощи името ви във връзка с изборите за главен прокурор. Нима интересът ви към тази длъжност не обяснява нападенията срещу съпруга ми?
— Нямам интерес към тази длъжност.
— Понеже, ако всичко е заради това, ще ви съсипя. От тъй наречената ви репутация на суперченге няма да остане нищо. Нищо!
Гърни не виждаше смисъл да се мъчи да й обяснява своята гледна точка.
Жената на Бекерт се извърна и решително тръгна към големия джип. Качи се на задната седалка и шофьорът затвори вратата. След няколко секунди колата безшумно се спусна по неравния път към хамбара и шосето към града зад него.
Гърни постоя известно време на патиото, като преиграваше мислено сцената — напрегнатото изражение, скованият език на тялото, обвинителният тон. През годините бе провеждал хиляди разпити на членове на семействата на бегълци и други изчезнали хора и се беше научил да разчита поведението им. Почти сигурен беше, че гневът, който Хейли Бекерт демонстрираше, е резултат от страх, а този страх е резултат от събития, които не разбира.
Студеният влажен вятър не само продължаваше да мени посоката си, но и се усилваше, създавайки чувството за предстояща буря. Детективът влезе вътре и затвори плъзгащата се врата. Мадлин седеше на едно от креслата пред камината и четеше книга. Беше запалила малък огън, който примигваше вяло. Гърни изпита желание да пренареди цепениците, но знаеше, че намесата му няма да бъде оценена по достойнство. Седна в креслото срещу съпругата си.
— Предполагам, чу всичко, нали? — попита той.
Тя не отклони очи от книгата.
— Трудно беше да не чуя.
— Какви са впечатленията ти?
— Свикнала е да става на нейното.
Той погледа известно време огъня, като потискаше желанието да го оправи.
— Добре. Какво според теб трябва да направя?
Мадлин вдигна очи:
— Предполагам, зависи от това дали смяташ случая за текущ или за приключен.
— Технически е текущ, докато не намерят Бекерт, не го осъдят и…
Мадлин го прекъсна.
— Нямах предвид технически, исках да кажа вътре в главата ти.
— Ако говориш за усещане за завършеност, още съм далеч.