— Какво липсва освен самия Бекерт?
— Не мога да преценя. Все едно се опитвам да почеша сърбеж, който непрекъснато се мести.
Тя затвори книгата.
— Имаш съмнения за вината на Бекерт?
Гърни се намръщи:
— Доказателствата срещу него са сериозни.
— И тези срещу сина му изглеждаха такива.
— Не и за мен. Съмнявах се във всичко. От самото начало.
— Но нямаш същите притеснения относно уликите срещу бащата?
— Не. Нямам.
Мадлин наклони глава с интерес.
— Какво има? — попита детективът.
— Възможно ли е това да има нещо общо с теорията ти „Еврика“?
Гърни не каза нищо. Знаеше, че не трябва да избързва с отговора, когато някой въпрос го подразни.
54
Преди време, когато провеждаше семинари за криминални разследвания, Гърни винаги включваше дискусия за невидимия следователски капан, който бе нарекъл „Заблудата Еврика“. Казано простичко, това беше тенденция да придаваш на собствените си открития повече тежест, отколкото на тези, направени от другиго, особено ако твоята находка е била скрита нарочно (оттук и терминът „еврика“, гръцката дума за „Намерих го!“). Тази първичната човешка склонност собствените възприятия да се считат за обективни и точни, а чуждата гледна точка да се възприема като субективна и склонна към грешки бе способна да изкара от релсите всяко разследване и беше в основата на многобройни погрешни арести и съдебни дела.
Макар да бе напълно наясно за явлението, Гърни се съпротивляваше да види проявата му в своите изводи. Умът има силна защита срещу съмнението в себе си. Но тъй като Мадлин беше повдигнала темата, той се застави да помисли по-задълбочено. Дали всъщност не прилагаше двоен стандарт при определяне на достоверността на доказателствата срещу Пейн и на тези срещу Бекерт? Не мислеше, но това не означаваше нищо. Налагаше се да прегледа уликите една по една, за да е сигурен, че подхожда към тях еднакво внимателно и критично.
Стана от креслото до камината, отиде до бюрото в кабинета си, извади папката с документи по случая и собствените си бележки и започна нов преглед, този път с надеждата да е обективен.
Малко след дванайсет, когато Мадлин го прекъсна, за да му съобщи, че тръгва за следобедна смяна в клиниката, Гърни беше стигнал до две заключения.
Първото, успокоително непроменено спрямо предишното, беше, че всяко едно доказателство срещу Кори Пейн може да бъде обяснено и свалено, а сменената дръжка на казанчето се явява възможно най-убедителното свидетелство за натопяване, което човек бе в състояние да си представи.
Второто му заключение, по-неприятно, беше, че доказателствата срещу Бекерт и/или Търлок имат същите слабости, като тези срещу Пейн. Всички те бяха преносими и следователно подменими. Дори предметите с отпечатъци по тях — химикалката, намерена в тревата до къщата на Поултър Стрийт, найлоновото пликче в апартамента на Блейз Джаксън — можеха да бъдат взети при невинни обстоятелства за по-късна употреба като осъдителни. Накратко, макар да нямаше доказателство за това — нямаше еквивалент на сменената дръжка на казанчето — беше възможно Бекерт също да е бил натопен. Вярно, сценарият беше твърде невероятен. Но наличните улики срещу комисаря далеч не бяха толкова твърди, колкото изглеждаха на пръв поглед. Всъщност умен адвокат би могъл да ги изкара наистина безпочвени.
Гърни остана на бюрото известно време след заминаването на Мадлин — взираше се през прозореца на кабинета и се чудеше дали е разумно да подема тази тема пред Клайн. Нямаше да бъде посрещната добре. Реши първо да говори с Торес.
Отговори му незабавно.
— Ей, Дейв, тъкмо се канех да ти звънна. Голяма сутрин е тук, сума неща пристигат накуп! Първо лошите новини. Няма съвпадение в системата с ДНК за онзи използван кондом, намерен близо до детската площадка в Уилард Парк. Така че сме в задънена улица там. Но намирането на очевидец на събитията от онази нощ и бездруго беше изстрел в тъмното. Сега добрите новини. Имаме доклад от компютърната лаборатория в Олбъни за онзи лаптоп, който намери под матрака в хижата. Ключовото откритие са поредица търсения за структурата на мозъка, конкретно за нещо, наречено „продълговат мозък“, и на защитата, предлагана от съседните костни структури. Тази информация — и анатомичните диаграми — биха потрябвали, ако човек реши да забие шиш за лед в нечий мозъчен ствол. Изглежда, създава солидна връзка между Бекерт и убийството на Лумис.
Гърни не беше сигурен колко е солидна, но определено беше многозначителна.