Cui bono?
Кой би имал полза да натопи и Пейн, и Бекерт?
55
При все понякога дразнещия скептицизъм и неприлични приказки на Хардуик Гърни уважаваше ума и прямотата му, които го правеха ценен пробник за теории.
Вместо да се опитва да обясни новите си грижи по телефона, след като се чу с Хардуик, за да се убеди, че си е у дома, детективът реши по-късно следобед да се отбие до къщата му на хълмовете над Дилуид.
Предизвикателната усмивка, която Гърни познаваше толкова добре, вече грееше на лицето на Хардуик, когато отвори вратата. Държеше две бутилки „Гролш“. Връчи на Гърни едната и го поведе към малката кръгла маса в ъгъла на гостната.
— Е, Дейви, какво те мъчи?
Гърни отпи от бирата, остави бутилката на масата и се зае да обобщи съмненията и размишленията си. Когато завърши, Хардуик го погледа втренчено, преди да отбележи:
— Правилно ли чух? Предполагаш, че след като някой е накиснал Пейн за утрепаните полицаи, е набедил и Бекерт за същите изпълнения? За какъв дявол? Резервен план, ако първата схема се издъни? Това му е бил шибаният план Б? Да топне и комисаря за убийството на Джордан и Тукър? Както и за Джаксън и Крийл?
— Осъзнавам, че звучи малко пресилено.
— Малко ли? Изобщо няма никакъв шибан смисъл. Така де, що за дяволски план е това? И кой, да му се не види, би имал полза от него?
— Точно това се питам и аз. Може би някой е мразел и двамата и не му е пукало кой ще падне жертва? Може би се е опитвал да всее раздор помежду им? Може би просто ги е сметнал за удобни изкупителни жертви?
— Може би, може би, може би… — Хардуик продължително и свирепо се втренчи в бирата си. — Виж, схващам факта, че някой е накиснал Пейн. Не може да се спори с дръжката на тоалетното казанче. Но какво те кара да си толкова сигурен, че и Бекерт е жертва на натопяване? Фактът, че има прекалено много улики срещу него? Това е най-абсурдната причина да считаме някой заподозрян за невинен, която някога съм чувал.
— Не опира само до прекалено многото улики. Просто всичко е прекалено удобно. Дори патроните с метална обвивка, които са идеални за балистичната експертиза. И лекотата, с която… — Гърни не довърши тази мисъл.
Хардуик вдигна поглед от бирената бутилка:
— Какъв е проблемът?
— Замислих се колко лесно се сдобихме с уликите. Сметнахме го за късмет. Но ако се окаже, че намеренията на стрелеца са били такива?
— Намеренията ли?
— Помниш ли онзи видеоклип на Стийл, който ме притесняваше? Лазерната точка?
— Какво за нея?
— Отлагането. Две минутната пауза между прицелването на снайпериста в точката върху темето на Стийл и фаталния изстрел. Защо е чакал толкова дълго?
— Кой знае, мамка му!
— Ами ако е чакал Стийл да премине пред онзи бор в края на ливадата?
— С цел?
— Да се увери, че ще можем да извадим куршума.
Хардуик се намръщи — изражението на крайно недоверие беше негова запазена марка.
Гърни продължи:
— Същата логика е приложима и към изстрела по Лумис, само че в случая е бил по-прибързан, понеже той е излязъл от къщата си и се е насочил към колата. Изстрелът е произведен, когато входната врата е била точно зад гърба му. Също лесен за изваждане куршум. Бях там, когато Гарет Фелдър го извади. Същото се отнася и за стрелбата по задната ми веранда. Поредният лесен за изваждане куршум, заседнал удобно в подпората.
Хардуик изкриви лице в обичайната си кисела гримаса.
— Значи имаш три ситуации с общ фактор. Но това не е доказателство за нищо. Всъщност ми звучи като онези лайна, в които задълбават адвокатите, за да омаят съдебните заседатели.
— Знам, че не е убедително. Но изглежда много удобно да извадиш три съвършено непокътнати куршума с ясна балистика, която да ги свързва директно с пушката в хижата на Бекерт… — Гърни замълча, преди да продължи. — Същото важи и за найлоновото пликче с парите. Защо найлоново? Е, за разлика от хартиените на него просто остават съвършени отпечатъци. Всеки с достъп до дома или кабинета на Бекерт е могъл да вземе пликче, използвано за нещо друго, а после да сложи парите в него и да го остави в апартамента на Джаксън.
— Убиецът просто наминава през кухнята на Бекерт, вади пликче от фризера, уверява се, че има хубав отпечатък на него, после се насочва към дома на Джаксън и…
Гърни го прекъсна:
— Не. Мисля си, че цялата тази история в Уайт Ривър е планирана отдавна. Нямаше нищо спонтанно или опортюнистично в нея. Просто така е направено да изглежда. Помисли си само. Бяло ченге е застреляно по време на расова демонстрация. След това двама чернокожи са пребити и удушени. После е застрелян втори бял полицай. Алиансът за расова справедливост е обвинен за убийствата заедно с Кори Пейн. А белите расисти близнаците Горт, заедно с така наречените Рицари на изгряващото слънце, го отнасят за убийството на Джордан и Тукър. Следват нашите открития в ловното стопанство — пушката, въжето и дамгата, които предполагат, че Бекерт и Търлок са извършили и четирите убийства, но са натопили Пейн и Горт. Ами ако всички улики от ловното стопанство са били подхвърлени? Цялата дяволска история показва признаци на щателно конструиране — пласт върху пласт измама, всички предварително оркестрирани. Сваляме един фалшив пласт и откриваме друг фалшив пласт. Никога не съм виждал подобно нещо!