Гърни затвори.
Хардуик вдигна бирата си и отпи голяма глътка.
— Малкото копеленце беше ли от полза?
— И да, и не. Като изключим растящия списък неприятни индивиди, всеки от които би могъл да види къде Бекерт държи ключа от хижата, не съм сигурен дали знам повече, отколкото досега. Би трябвало да се свържа с Марк Торес, да проверя дали той не знае нещо за съратниците на Бекерт…
— Проклета загуба на време! — Хардуик подчерта коментара си с твърдо изтракване при оставянето на бутилката на масата. — Фокусирането върху хората с достъп до хижата няма общо с друго освен с твоята идея за двойното натопяване, която определено е в най-налудничавия край на спектъра хипотези.
— Може и да си прав. Но не вреди да си задам въпроса… — Гърни отпи от своята бира и набра Торес: — Марк, опитвам се да си създам представа за хората, с които е бил близък Бекерт. Споменаха ми имената на трима членове на екипа на управлението — Белц, Стакър и Лъкман. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за тях?
Първоначалната реакция на следователя беше притеснено колебание.
— Чакай малко. Само да се уверя… че наоколо не се навърта нечий чифт уши. Добре. Всъщност не мога да ти кажа кой знае колко освен факта, че прекарваха много време в кабинета на Бекерт — повече от останалите, които му докладват. Може и да си въобразявам, но изглеждат доста нервни, откакто той изчезна.
— Трябва да бъдат разпитани. Знаеш ли дали Клайн е стигнал вече до тях?
— Нямам представа. Той не ни споделя много.
— Колко негови хора работят по изчезването на Бекерт?
— Активно да го търсят ли? Николко, доколкото ми е известно. Приоритетът му е изцяло върху физическите улики. Смяташ ли това за грешка?
— Честно казано, да. Бекерт е свързан с всичко станало. И ролята му в този случай може да не е такава, каквато изглежда. Намирането му би могло да разреши някои въпроси.
— Какво според теб трябва да направим?
— Всичко възможно, за да го намерим. Ще ми се да знам дали притежава друг имот в тази част на щата. Място, където ще отиде, ако не иска да го намерят.
— Можем да накараме общината да потърси името му в списъците за данъците…
— Ако успееш да освободиш някой униформен, прати го да проверява и съседните окръзи. Трябва да търсят също имената Бовил, Търлок и Блейз Джаксън. Тя изглежда е замесена от самото начало.
— Добре, ще накарам някой да се заеме.
— Преди да си кажем довиждане, имам и въпрос за безшумната алармена система в хижата. Каза, че списъкът с номера, на които е програмирана да се обажда, е защитен с някаква парола…
— Точно така и от компютърната лаборатория дойде резултат. Номерата са били три, мобилни. На Бекерт, на Търлок и анонимен предплатен. Третият няма начин да се проследи.
— Не до собственика му, но до най-близката мобилна кула, когато е получил аларменото позвъняване. Това може да се окаже полезно. Всъщност хубаво би било да вземеш локациите на получаване и на другите два. Интересно би било да се знае дали Бекерт още се е намирал в района сутринта по време на убийството на Търлок.
— Няма проблем. Веднага ще се свържа с телефонната компания.
След като Гърни приключи с разговора, Хардуик попита:
— Къде е той според теб?
— Нямам представа, само се надявам все още да е някъде наоколо.
— Клайн пуснал ли го е за издирване?
— Да, но нищо повече… — Гърни замълча. — Мислех си за нещо, което ми каза миналата седмица. За семейните проблеми на Бекерт. Спомена онова военно училище, в което е пратил Кори. Знаеш ли в коя част на Юга се намира? Или как се е казвало?
— Мога да го открия. Познавам онзи тип от щатската полиция, който го препоръча на Бекерт.
— Чудех се дали не е във Вирджиния. Като училище на комисаря. И на семейството на жена му. Това е щат, който той може би познава добре и ще тръгне натам, ако иска да изчезне за известно време…
Хардуик огледа детектива над ръба на бутилката с бира.
— Какво намекваш?
— Просто си мисля на глас.
— Глупости на търкалета. Молиш ме да проуча този вирджински вариант, да започна да проверявам всички места, на които може да се е скрил Бекерт. Което си е гигантски трън в задника…
Гърни сви рамене:
— Просто хрумване, нищо повече. Докато Торес проверява данъците в градчетата наоколо, аз ще проуча наемите. Няма достъпен публичен регистър за имената на наемателите, но „Акме Риълти“ може би разполага с база данни на наематели в района на Уайт Ривър. Ще намина покрай Лаура Конуей утре сутрин…
— Какъв е проблемът да й звъннеш?
— Личните срещи винаги са по-резултатни.