56
На следващия ден Гърни стана пръв. Успя да изпие първата си чаша кафе и да зареди хранилките за птици, преди Мадлин да се появи за закуска. Носеше виолончелото си, което му напомни, че струнната й група има утринен концерт в местен старчески дом.
Докато жена му си приготвяше купа домашно мюсли, Гърни разби три яйца. Двамата седнаха заедно на масата за закуска.
— Говори ли с Трешър? — попита тя.
— Не. Не съм сигурен какво да му кажа. Предполагам, трябва да го обсъдим.
Мадлин остави лъжицата си.
— Да го обсъждаме ли?
— Да обсъдим дали да му разрешим да продължи да проучва находката.
— Наистина ли смяташ, че това трябва да се обсъжда?
Гърни въздъхна и остави вилицата си:
— Добре. Ще му кажа, че отговорът ни е отрицателен.
Мадлин го изгледа настоятелно.
— Ние живеем тук, Дейвид. Това е домът ни!
Изчака я да продължи. Но тя не каза нищо повече.
Пътуването по магистралата мина без проблеми както винаги. Гърни спря точно преди изхода за Уайт Ривър и вкара адреса на „Акме Риълти“ в джипиеса си. Шест минути по-късно навигацията го доведе до редица витрини на Бридж Стрийт, на няма и една пресечка от мястото на покушението по Стийл.
Гърни сметна този факт за интересен, след това го отхвърли като съвпадение от типа, който обикновено в крайна сметка няма значение. С годините беше научил, че една от малкото грешки на следователя, по-лоши от неуспеха в разпознаването на важните точки, е свързването на несъществени случайности.
Детективът слезе пред офиса и се зае да разглежда списъците, залепени на прозорците. Повечето бяха имоти за продан, но имаше и такива под наем — както еднофамилни къщи, така и апартаменти. Районът, покрит от агенцията, се простираше и извън Уайт Ривър, чак до съседните градчета.
Предната врата се отвори. Отвътре излезе пълничък господин с шоколадовокафяво тупе и усмивка на търговец.
— Прекрасен ден, нали?
Гърни кимна любезно.
Мъжът вдигна пухкава ръка към списъците.
— Нещо конкретно ли търсите?
— Трудно е да се каже.
— Е, дошли сте на точното място. Ще ви улесним. Нали затова сме тук. От покупка или от наем се интересувате?
— Всъщност вече съм говорил с госпожица Конуей. Тя тук ли е?
— Да. Ако вече работите с нея, ще ви оставя в нейни ръце. Тя е от най-добрите ни агенти… — мъжът отвори вратата. — След вас, господине!
Гърци се озова в застланата с килим приемна с празна рецепция, автомат за вода и дъска за съобщения с накачени по нея бележки, както и две големи тропически растения. По протежение на задната стена бяха наредени четири офиса със стъклени врати и име на всяка.
Гърни си беше представял агентката млада и руса. Лаура Конуей се оказа на средна възраст и брюнетка. Носеше разноцветни пръстени и на десетте пръста. Яркозелена огърлица привличаше вниманието към и бездруго впечатляващото й деколте. Когато вдигна очи от бюрото си, обеците й — златни дискове с размер на сребърен долар, се разлюляха. Огледа детектива с оценяващ поглед и усмихна щедро начервените си устни.
— Какво мога да направя за вас в този прекрасен ден?
— Здравей, Лаура! Аз съм Дейв Гърни.
Отне й секунда да си спомни името. Блясъкът на усмивката значително намаля.
— О, да, детективът. Проблем ли има?
— Може ли? — той придърпа един от свободните столове.
— Разбира се — тя събра длани пред себе си на бюрото и сплете пръсти.
Гърни се усмихна.
— Прекрасни пръстени!
— Какво? — тя сведе очи към накитите. — О, благодаря!
— Съжалявам, че пак те притеснявам, Лаура. Както сигурно си видяла по новините, тази налудничава история в Уайт Ривър става все по-странна.
Агентката кимна.
— Чу ли, че се опитват да издирят Дел Бекерт, бившия шеф на полицията?
— По новините само за това говорят.
— Точно така. Ето какво искам да попитам — подозираме, че той може още да е в района на Уайт Ривър. Проверяваме дали притежава имоти наоколо. Това е лесна задача. Но е възможно и да е наел нещо, а няма регистър на наемите, който да прегледаме. И тогава си спомних, че вие управлявате повечето жилища под наем в района. И предположих, че ако някой може да ни помогне, това си ти.
Агентката го погледна озадачено.
— Каква помощ по-точно искаш?
— Най-обикновен преглед на базата данни с наематели. Бекерт може лично да е наел имот или пък да е отседнал в къща или апартамент на името на свой близък. Ще ти дам няколко имена, ти ги пусни в базата и ще видим дали ще откриеш нещо. Съвсем просто е. Вече знам за апартамента на Бридж Стрийт и къщата на „Поултър“, просто искам да науча дали има други освен тях… — Гърни направи пауза и после добави: — Между другото, и огърлицата ти е прекрасна. Нефритена е, нали?