— Блейз Джаксън е наела Снук да сади петунии?
Конуей кимна.
— Предполагам, за да развесели къщата. След тази история с изчезването на сектата там горе винаги е изглеждало доста страховито.
Блейз Джаксън? Петунии?
Озадачен, Гърни благодари и на двамата за съдействието и се върна в колата си.
Макар че имотът в Рапчър Хил определено беше по-интригуващ, логично беше да посети първо апартамента на Бейкън Стрийт. Провери разпечатката, която Конуей му беше дала, и въведе адреса в джипиеса си.
Пристигна на мястото за по-малко от три минути.
Бейкън Стрийт се отличаваше с повсеместния недостатък на западащите квартали — колкото по-светъл бе денят, толкова по-зле изглеждаше. Но поне беше избегнала спорадичните палежи, направили някои улици в „Гринтън“ напълно необитаеми. Номерът на сградата, която Гърни търсеше, се оказа по средата на пресечката. Той паркира на забраненото място до пожарния кран и слезе. Удобно, когато човек е тръгнал по полицейска работа, но с недостатъка всички да видят, че си дошъл по полицейска работа…
Мъж с татуирани рамене и червена кърпа на главата се трудеше върху един от прозорците на приземния етаж. При приближаването на Гърни коментира:
— Мамка му! Това се казва добра изненада.
Тонът му бе груб, но не и враждебен.
— Ченге си, нали?
— Точно така. А ти кой си?
— Домоуправителят за всички сгради в това каре. Викат ми Пол Паркман.
— Какво те изненадва толкова, Пол?
— Доколкото си спомням, за първи път пращат някого още на същата сутрин, в която съм се обадил.
— Звънял си в полицията? Защо?
Домоуправителят посочи откъртената защитна решетка на прозореца.
— Копелетата са нахълтали през нощта. Празен апартамент= Нищо за крадене. Така че срали на пода. Двама. Две отделни купчинки лайна. Може би ще вземеш ДНК проба?
— Интересна идея, Пол. Но не съм дошъл за това.
— Така ли? — Домоуправителят се изсмя остро. — Тогава за какво си тук?
— Трябва да погледна един от другите апартаменти. 4Б. Знаеш ли дали е зает?
— И да, и не.
— В смисъл?
— Да, официално има наематели. Не, никога не са тук.
— Никога?
— Поне аз не съм ги виждал. Какво искаш да провериш? Да не смяташ, че вътре има труп?
— Съмнявам се. Някакви спънки по стълбите?
— Поне аз не знам за такива. Искаш ли да се кача с теб?
— Няма нужда. Ще звънна, ако ми потрябваш.
Гърни влезе в сградата. Настланото с плочки фоайе беше относително чисто, стълбите — относително осветени, а твърде познатите миризми на зеле, урина и повръщано — благословено слаби. Площадката на най-горния етаж дори изглеждаше измита в недалечното минало, а вратите на двата апартамента бяха надлежно обозначени — 4А в единия край, 4Б в другия.
Гърни извади беретата от кобура на глезена си, вкара един патрон и свали предпазителя. Застана встрани от вратата на 4Б и почука. Не получи отговор, нито чу някакъв шум отвътре. Почука по-силно и подвикна:
— Полиция! Отворете вратата!
Нямаше реакция.
Гърни вкара ключа, завъртя го и бутна вратата да се отвори. Удари го задавящият мирис на жилище, чиито прозорци не са отваряни от много дълго време. Сложи предпазителя и пъхна пистолета в джоба на якето си. Включи лампите в тесния коридор и започна обиколка на миниатюрния апартамент.
Имаше малък кухненски бокс, малка дневна и малка спалня, а банята беше с размер на килер — всички с изглед към обрасъл с плевели празен парцел. Нямаше мебели, нито следи от обитатели. Но въпреки това Блейз Джаксън, предполагаемо от името на Джордан, бе платила наема за една година в брой.
Дали апартаментът вече бе изиграл ролята си и стоеше изоставен? Или бе предназначен за бъдеща употреба? Гърни постоя пред прозореца в дневната, потънал в размисли. Гледката от този прозорец включваше част от „Гринтън“, част от „Блустоун“, тесен сектор от Уилард Парк и — за малко да го пропусне през зацапаното стъкло — фасадата на сградата на полицейското управление. Пред очите му от главния вход излезе униформен полицай, качи се в колата си на паркинга и замина.
Хрумна му логичното обяснение, че апартаментът е бил нает като място за потенциално трето покушение. Защо са били използвани другите два вместо него беше въпрос, който изискваше повече размисъл. В момента обаче по-важно му се струваше посещението на Рапчър Хил. Може би ако ги разгледа в цялост, целта на всяко отделно жилище щеше да се изясни.