— Никой не ти каза нищо, така ли?
— Психоложката в интерната на Кори спомена, че момчето било досущ като баща си.
— В какъв смисъл?
— Със силна воля. Целеустремен. Прецизен. Маниакално властен.
— Без подробности?
— Закон за запазване на личните данни. Най-близкото до конкретни подробности беше споменаването на факта, че смъртта на майка му е оказала голямо влияние върху него.
— Това и бездруго го знаем. Точно сега се интересувам повече от Бекерт. Предполагам, че е участвал в събеседването за прием на сина си. Тя каза ли нещо за него?
— Със силна воля. Целеустремен. Прецизен. Маниакално властен.
— Ясно. Стига толкова. Да се надяваме, че посещението ни тук няма да е поредната задънена улица.
Хардуик надзърна към дълбоките коловози, които навлизаха в боровата гора.
— Колко далеч е къщата?
— Според сателитната карта на няма и два километра. Все нагоре по склона.
— Пеша ли сме, или с колите?
— Пеша. По-малък шанс има да заседнем, а и който и да е там, е по-вероятно да не забележи нашето… — Детективът спря, когато забеляза малък отблясък отразена светлина в короната на дърво недалеч от пътя. — Я виж това? Май можем да забравим за елемента на изненадата…
Хардуик проследи погледа на Гърни.
— Охранителна камера?
— Така изглежда.
Скоро откриха, че отблясъкът наистина идва от охранителна камера — сложен модел, качен на около пет метра над земята на ствола на грамаден бор.
Хардуик я огледа с интерес.
— „Аксиън 500“ — отбеляза с възхита и притеснение. — Записът се активира от движение, предаването е сателитно. Искаш ли да вкарам един куршум в нея?
— Няма смисъл. Влязъл съм в обхвата й преди половин час. Ако има някой в къщата, вече знае, че сме тук.
Хардуик кимна недоволно и продължиха нататък.
С увеличаването на стръмнината на склона и забавянето на напредъка им, в ума на Гърни започна да се оформя нова теория. Реши да я обсъди с Хардуик по време на изкачването.
— Да речем, че Бекерт е бил мишената от самото начало.
Хардуик направи гримаса:
— Имаш предвид, че всички са изтрепани само за да може полицейският комисар по прякор Светеца да бъде накиснат за убийствата им?
— Не знам за „всички“. Но да речем, че жертвите са Стийл, Лумис, Джордан и Тукър. Може да се окаже, че Търлок, Джаксън и Крийл са били просто висящи конци, които е трябвало да се подрежат.
— Ако Бекерт е бил мишената, тогава защо и Пейн? Защо са натопили първо него?
— Може би крайната цел на случващото се не е имала нищо общо със самия Пейн. Да речем, че е било начин да навредят на баща му.
— В какъв смисъл?
— Политически. В наше време синът ти да се окаже убиец на полицаи като цяло слага край на кариерата. Който го е измислил, не е имал начин да се досети, че Бекерт ще успее да го превърне в плюс…
Хардуик не изглеждаше убеден.
— И какво тогава?
— Тогава убиецът осъзнава, че номерът със злия син няма да мине както е планирано, взема всички физически улики, свързани с първите четири убийства, и ги подхвърля в хижата, като прави не само да изглежда, че Бекерт е убиецът, но и че се е опитал да накисне собствения си син за Стийл и Лумис, а братята Горт — за Джордан и Тукър.
Хардуик се изсмя звучно:
— Ама че дяволско въображение имаш!
— Казвам само, че е възможно да е станало така. Нямам доказателства.
Спътникът на Гърни се намръщи.
— Струва ми се… дяволски жестоко. Ако си прав, онзи, който е подготвил капана, не е имал угризения за убийствата и няма угризения спрямо възможността Кори да прекара остатъка от живота си в затвора. И прави всичко това само за да оплеска живота на Бекерт? Изглежда ми прекалено.
— Дори ако греша за мотива или за това, че крайната цел е Бекерт, факт е, че най-малко седем души са паднали жертва и някакво зло копеле ги е избило до крак.
Помежду им се възцари тишина, нарушена от звъненето на телефона на Гърни.
На екрана пишеше, че се обажда Торес.
Детективът спря на място, за да приеме обаждането.
Следователят заговори тихо и припряно:
— Ново развитие на ситуацията. Клайн току-що се е чул с Бекерт. Иска да се предаде.
— Кога?
— Днес. Точният момент зависи от това колко бързо ще успеем да уредим споразумението, което иска.