Телефонът на Гърни извибрира. Беше Хардуик.
— Докладвам, както поиска. Току-що вдишах проклета муха. Шибаната твар е в белия ми дроб!
— Поне не е стършел.
— Или птица. Така или иначе, на позиция съм. А сега какво?
— Я ми кажи… Ако се вслушаш внимателно, чуваш ли нещо, което напомня телевизионно новинарско предаване?
— Чувам генератор.
— Само това?
— Само това. Но ми хрумна нещо, свързано с теорията ти за двойното натопяване. Идеята ти, че цялата простотия около Уайт Ривър в крайна сметка е измислена, за да съсипе Бекерт, поражда голям въпрос за това кой ще спечели от всичко.
— Наясно съм, благодаря.
— А знаеш ли отговора?
— Не. Но ми се струва, че ти го знаеш.
Хардуик направи драматична пауза, преди да отвърне.
— Мейнард Бигс.
Гърни не остана впечатлен. Представата му за Бигс като за честен и умен, състрадателен човек, го правеше слабо вероятен кандидат за масов убиец.
— Защо точно той?
— Единствен той изглежда да има каквато и да е практическа печалба от съсипването на Бекерт. Премахни знаменития полицейски комисар и Бигс печели изборите за главен прокурор, без дори да се припоти.
Не звучеше както трябва, но Гърни беше решен да подходи отворено към всеки вариант.
— И това е възможно. Проблемът е… — той млъкна при звука на превозно средство, може би повече от едно, който се носеше откъм черния път. — Задръж, Джак, имаме посетители.
Гърни се премести между дърветата, за да вижда по-добре просеката, където пътят излизаше на поляната. Първата появила се кола беше фордът на Марк Торес. Втората — небелязан черен микробус, следван от тъмен безличен джип. Паркираха в редица на края на поляната, обърнати към къщата. От тях не слезе никой.
Гърни продължи телефонния си разговор с Хардуик:
— Виждаш ли ги от мястото си?
— Да. Микробусът май е на Специалните сили. Какво според теб планират?
— Нищо особено, докато не пристигне Клайн. А има и други поканени гости на партито, ако предположим, че е успял да се свърже с тях. Нека се чуя с Торес и ще ти звънна.
Торес вдигна на първото позвъняване.
— Дейв? Къде си?
— Наблизо, но стоя скрит и бих предпочел да си остане така за известно време. Вие имате ли план?
— Клайн раздава заповедите. Нищо не бива да се случва, преди всички да стигнат дотук.
— Кого си довел сега?
— Специалните сили и капитан Белц. Кметът и шерифът пристигат с колата на шерифа, кара един от заместниците му. Господин Гелтър ще дойде отделно. Шофьорът на госпожа Бекерт ще я докара.
— Ами Клайн?
— Идва насам. Сам, поне доколкото знам.
— Някой друг?
— Не. Е, да, в известен смисъл. Новинарите от РАМ.
— Какво?
— Поредното условие на Бекерт. Повече свидетели.
— Клайн съгласи ли се?
— Да се е съгласил ли? Направо е на седмото небе.
— Боже!
— Поредната новина. Нали попита за местоположението на телефоните, които са получили обаждания от алармената система в хижата на Бекерт, когато с Хардуик бяхте там? Обажданията са били към телефона на комисаря, към този на Търлок и към анонимна предплатена карта. Този на Бекерт е бил изключен през цялото време, което има смисъл, ако вече се е криел, така че за него нямаме локация. Този на Търлок е бил включен и обаждането е получено чрез мобилната кула в Ларвейшън, която е най-близо до къщата му. Би обяснило защо се е появил в ловното стопанство онази сутрин. Няма изненада. Интересно е обаждането до предплатената карта. Получено е чрез кулата в Уайт Ривър и трийсет секунди по-късно от същия предплатен телефон е направено обаждане до телефон, регистриран на Езекия Горт.
Това не изненада Гърни, тъй като вече беше приел, че братята Горт са били уведомени от някого, уверен в появата на Търлок на мястото, но потвърждението му се стори окуражително.
— Благодаря, че си отделил от времето си, Марк. Освежаваща промяна е, когато нещо в този проклет случай добие смисъл.
Приключиха обаждането под съпровода на поредната кола, която се задаваше по хълма.
На поляната излезе виненочервен „Кадилак Ескалейд“ и спря до форда. Един заместник-шериф слезе и почука на стъклото на Торес. След като си поговориха няколко секунди, той се върна в кадилака. През следващия четвърт час в редицата коли не се наблюдаваше друго движение и не се чуваше нищо освен настоятелното бръмчене на генератора и поне от страната на Гърни, почти нечленоразделната реч от кабелната новинарска програма.
След това Клайн пристигна в своя линкълн, слезе с решителното излъчване на командир на бойно поле и набързо обиколи всички останали автомобили. Носеше твърде голямо яке, изработено от коравия тъмносин плат, любим на повечето агенции за защита на реда. На гърба е удебелени букви пишеше ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР.