Следващият откъс от видеозапис се оказа улично интервю между размахваща микрофон жена и едър пожарникар, на чийто черен шлем със златни букви беше изписано капитан. Репортерката беше слаба тъмнокоса жена с изражение и глас, които излъчваха огромна загриженост.
— Аз съм Мерилин Мейз и разговарям с капитана от пожарната Джеймс Пелт, който отговаря за гасенето на пожара тук, на булевард „Бардъл“… — Тя се извърна към едрия тип и камерата се фокусира върху зачервеното му лице с широка челюст.
— Кажете ми, капитане, виждали ли сте някога такова нещо?
Събеседникът й поклати глава:
— Имали сме и по-лоши пожари, Мерилин. По-лоши в смисъл на достигната температура или със запалване на токсични материали, но никога не сме работили в подобни условия и никога с толкова необуздани разрушения. Това е разликата в случая — необуздаността.
Журналистката кимна с професионална загриженост:
— Струвате ми се убеден, че тези пожари са резултат от преднамерена дейност на подпалвачи.
— Това е първоначалното ми заключение, Мерилин, и подлежи на анализ от нашия следовател по палежите. Но това, бих казал, ще бъде и окончателното заключение.
Репортерката добросъвестно пребледня пред камерата.
— Какво ще рече това, капитане, че тези хора — някои от тези хора, трябва да се изясни незабавно, че говорим само за процент, за закононарушаващия процент от населението — някои от тези хора изгарят собствените си квартали, собствените си магазини, собствените си домове?
— Не изглежда никак разумно, нали? Може би здравият разум просто не е част от мисловния процес в случая. В това се крие трагедията. Тъжен ден за Уайт Ривър!
— Добре, капитане, благодаря за времето, което ни отделихте! — Журналистката се обърна към камерата. — Интересен коментар от страна на капитан Джеймс Пелт за лудостта и трагичността на случващото се по улиците на този град. С вас беше Мерилин Мейз на живо за „Вечерен сблъсък“.
Предаването се върна към познатия формат с новинарите. Както и преди няколко часа, екранът беше разделен на три. Сега средата заемаше жена. Напомни на Гърни за типична представителка на мажоретките — русокоса, с прав нос, широка уста и пресметлив поглед, всяка дума и жест бяха тактика за успех.
Заговори с хладна усмивка.
— Благодаря ти, Мерилин, за това интригуващо интервю с капитан Пелт. Аз съм Стейси Килбрик от Новинарския аналитичен център на РАМ, с мен са двама високопоставени гости с противоположни гледни точки. Но първо няколко важни съобщения…
Екранът почерня. Ключовите думи примигваха в яркочервено на фона на тъмнината и под съпровода на далечни взривове зловещ глас обясняваше:
— Живеем в опасни времена… с безмилостни врагове у дома и зад граница. Дори в момента заговорниците кроят козни да ни отнемат даденото от Бога право да се защитаваме от онези, които съсипват начина ни на живот… — гласът продължи с предложение за безплатна брошура, в която се разкриват неминуемите опасности за американските живот, ценности и Второто пришествие.
Втора реклама приписваше уникална важност на златното кюлче, представено като най-сигурния начин за инвестиция „докато нашата раздирана от дългове финансова система приближава своя колапс“. Цитираха анонимен авторитет от древността: „Най-мъдър от всички е човекът, чието съкровище е в злато“. Безплатна брошура обясняваше подробностите.
Рекламите отминаха и в централната част на екрана отново изгря Стейси Килбрик. От едната й страна се виждаше чернокожа жена около трийсетте, с волеви черти и къса афроприческа. От другата — леко оцъклен бял мъж на средна възраст, с къса тъмноруса коса. Тонът на Килбрик съдържаше умела комбинация от увереност и загриженост.
— Нашата тема тази вечер е разрастващата се криза в малкия град Уайт Ривър, Ню Йорк. Съществуват противоположни гледни точки за всичко, което се случва…
В долната част на екрана пропълзя поредният ред удебелен текст:
КРИЗАТА В УАЙТ РИВЪР — ПЕРСПЕКТИВИ В СБЛЪСЪК
Килбрик продължи:
— От дясната ми страна виждате Блейз Лавли Джаксън — жената, която е била в колата заедно с Лакстън Джоунс преди година, когато той беше убит при сблъсък с полицай от Уайт Ривър. Тя е и един от учредителите на Алианса за расова справедливост, както и отявлен защитник на гледната точка на APC. От лявата ми страна е Гарисън Пайк, основател на ПСП — Прекратяване на специалните привилегии. ПСП е политически активна група, която поддържа премахването на специалните законови протекции за малцинствените групи. Първият ми въпрос е към госпожица Джаксън като основател на Алианса за расова справедливост и организатор на демонстрациите в Уайт Ривър — демонстрации, довели до смъртта на полицай. Въпросът ми е: съжалявате ли за нещо?