Върна се до линкълна и застана пред него с широко разкрачени крака — въплъщение на героя победител, стига да не беше прекалено голямата дреха, която го караше да изглежда необичайно дребен. От мястото си в края на гората Гърни внимателно следеше как Клайн вдига телефона си.
Този на Гърни завибрира. Той погледна екрана и вдигна.
— Здравей, Шеридън. Какъв е планът?
Клайн огледа поляната.
— Къде си?
— Стоя настрани и държа къщата под око.
— Това е доброволно предаване, не е битка.
— Той призна ли нещо?
— Всичко. Всичко освен убийството на Търлок.
— Защо би признал?
— Какво значение има? Факт е, че го направи. Имаме го в писмен вид.
— В писмен ли? Как…
Клайн нетърпеливо го прекъсна:
— В есемес. С прикачен електронен отпечатък.
— Ти изобщо говори ли с него?
— По телефона, за кратко. На заден фон се чуваше шум — вероятно този генератор — и не го чувах ясно. Не исках никакви бъдещи спорове по веднъж казаното. Затова го накарах да го напише в съобщение, което и направи.
— И в него призна шест убийства?
— Точно така.
— И това не те притеснява?
— Напротив, радва ме. Очевидно не и теб. Сигурно защото разбива на пух и прах идеята ти, че той е бил безпомощна жертва, натопена от някакъв гениален Макиавели?
Гърни пренебрегна сарказма.
— Притесняват ме две неща. Първо, какъвто и да е Бекерт, той не е глупав. А признаването на множество убийства без сделка на масата е глупаво. Кара ме да се чудя какво става. Второ, мислех си за онова, което на първо място ме привлече към случая — онова съобщение на телефона на Стийл. Почти сигурен съм, че не е било това, което изглежда.
Гласът на Клайн прозвуча рязко и гневно по телефона.
— Беше точно това, което изглежда — предупреждение да си пази гърба, оказало се извънредно добър съвет. Просто не го е получил навреме.
— Може това да е била целта.
— Това пък какво ще рече?
— Съобщението е изпратено на личния му телефон, след като е тръгнал на работа, където използва даденото му от управлението блекбери. Може би целта е била есемесът да не бъде прочетен преди смъртта му.
— А след нея ли? С каква цел?
— Да привлече внимание към управлението и в крайна сметка към Бекерт. Което, разбира се, би означавало, че изпращачът поначало е знаел, че Стийл ще умре. Така нареченото предупреждение може да е било първата внимателно положена улика в плана за елиминиране на Бекерт.
— Много хитро. Само за това те бива, нали, Гърни? Една дяволски хитра теория след друга! Твърде жалко, че тази е очевидна глупост. Може би не си ме чул добре. ИМАМЕ ПРИЗНАНИЕ! Трябва ли да продължа да го повтарям?
С надеждата, че ще успее да предаде притесненията си лице в лице, Гърни приключи разговора, измъкна се от скривалището си сред дърветата, в което започваше да се чувства малко глупаво, и се насочи към Клайн, чието притеснено изражение никак не го окуражаваше.
— Виж, Шеридън, разбирам положението ти… — поде Гърни, като се стараеше да говори максимално кротко. — Просто мисля, че…
Прекъсна го дълбокото ръмжене на отлично центрован дванайсетцилиндров двигател. Марв Гелтър пристигаше с класическото си червено ферари.
В мига, в който Клайн видя Гелтър, махна пренебрежително с ръка към Гърни и закрачи към ферарито. Когато милиардерът слезе от колата, двамата проведоха кратък намръщен разговор. Клайн сочеше многозначително към къщата. Гелтър обаче забеляза детектива и дойде при него, като остави прокурора зазяпан подире си.
Усмивката му беше сурова като стържещия тембър на гласа му.
— Времето лети, приятелю. Дължиш ми отговор. Надявам се да е правилният.
Гърни отвърна на настоятелния му тон с безразлично свиване на рамене.
— Боя се, че от мен ще излезе лош кандидат и още по-лош главен прокурор.
— Ха! Точно такова изказване ще доведе до избирането ти. Колебливият герой. Без претенции. Като скромен шибан астронавт. Какъв дар! А ти дори не знаеш, че го притежаваш. В това му е чарът.
Преди Гърни да успее да изрази по-твърд отказ, на поляната излезе медиен микробус, оборудван със сателитна антена, следван от голям шевролет, и двата брандирани с еднакви рекламни надписи в червено, бяло и синьо: „РАМ ТВ — на мястото, където се раждат новините“..
Клайн побърза да отиде при Стейси Килбрик още със слизането й.