— Време е за цирк! — възкликна Гелтър. Смигна на Гърни и отиде да се присъедини към прокурора и репортерката.
Започваше да се надига неспокоен ветрец. Гърни вдигна глава и видя полека от запад да се задават облаци. Потъмняващото небе придаваше студен визуален ефект на ситуацията, която все повече го притесняваше. Фактът, че явно никой не споделя лошите му предчувствия, ги влошаваше допълнително.
59
Случилото се през следващите петнайсетина минути се стори на Гърни по-скоро като хореография на медийно събитие, отколкото обезопасяване на място за полицейска операция.
Докато Клайн, Гелтър и Килбрик се съвещаваха, една от асистентките се погрижи за прическата на репортерката, а член на новинарския екип закрепи микрофон за яката на пуловера й. Друг от подвижното студио работеше с оператора на камерата за избор на място, където тя да застане така, че да се виждат къщата и множеството кошници с цветя на заден фон.
През това време кметът Шакър и шериф Клуц излязоха от кадилака и застанаха до него. Клуц люшкаше белия си бастун напред-назад като метроном. Шакър похапваше поничка. Капитан Белц се беше облегнал на отворената врата на колата си и пушеше цигара с мощни дръпвания.
Килбрик зае мястото си пред камерата, придаде си извънредно оживено и загрижено изражение, прочисти си гърлото, кимна на оператора и започна да говори:
— Стейси Килбрик е с вас от мястото на събитието в специално издание на „Важните новини“. Поради необикновено развитие на случая с многобройните убийства в Уайт Ривър отлагаме празничните интервюта за Деня на майката, първоначално насрочени за този слот в програмата. Вместо това ви показваме — на живо и без монтаж — финалния странен обрат в този сензационен случай. Току-що научихме, че беглецът, комисар Дел Бекерт, предполагаемо виновен за поне шест или седем пресни убийства в Уайт Ривър, се кани да се предаде на окръжния прокурор Шеридън Клайн, който е тук до мен.
Клайн опъна прекалено голямото си яке и следвайки безмълвните напътствия на член на снимачния екип, застана отдясно на Килбрик.
Тя се обърна към него:
— Казаха ми, че ловът на Дел Бекерт приключва.
Клайн се усмихна мрачно:
— Така изглежда. Така или иначе стеснявахме кръга около него и предполагам, че сам е осъзнал каква съдба го очаква.
— Вярно ли е, че сте получили признание?
— Да. В най-общи линии. Разполагаме с важните точки и очакваме, че той ще ни снабди с подробностите през следващите дни.
— Кога се очаква Бекерт да излезе от къщата и да бъде арестуван?
— Веднага щом пристигне съпругата му. Споразумението е за мирно предаване и пълно признание, но идва с молба това да се случи в присъствието на доверени свидетели. Твърде иронично е, че човекът, иззел юздите на закона в ръцете си, сега се страхува някой да не му спретне същия номер.
Докато Клайн даваше интервю, на поляната влязоха още две превозни средства. Спря ги Торес, който поговори с двамата шофьори и после ги насочи към колоната от вече пристигнали коли. Гърни разпозна внушителния зелен рейндж роувър на Хейли Бовил Бекерт. Втората кола беше бежова „Тойота Камри“, която приличаше на кола под наем.
От нея излезе Кори Пейн, обърна се към Гърни и вдигна ръка в настоятелно повикване. Двамата се упътиха един към друг и се срещнаха до подвижното студио на РАМ.
Пейн изглеждаше развълнуван и от него направо бликаше нервна енергия.
— Получих адски странно съобщение от татко. Струва ми се, че напълно е откачил!
Показа на Гърни съобщението на екрана на айфона си, като в същото време го прочете на глас: „Сторих каквото сторих за по-висша цел. Принципните хора трябва да действат. Ще се предам и ще обясня всичко на Рапчър Хил в 15:00“.
Гърни сметна съобщението за объркващо кратко и смущаващо като съдържание. Преди да успее да го коментира, до тях застана Клайн и поиска да знае защо е дошъл Пейн.
Младежът му показа съобщението.
Прокурорът го прочете два пъти и поклати глава. Видимо се вълнуваше все повече с всяка изминала минута.
— Виж, очевидно с него става нещо. Умствено. Емоционално. Все тая. Но сега не му е мястото и времето. Факт е, че се предава. Това е най-същественото в случая. Да не се разсейваме. Кори, съветвам те да стоиш някъде настрани. Всъщност това е заповед. Не искам никакви изненади! — Клайн си пое дълбоко дъх и огледа поляната. — Хората, които Бекерт поиска, пристигнаха. След няколко минути ще ги съберем пред къщата. В този момент той би трябвало да се покаже… и проклетият кошмар да приключи!